Sex ID

Такаааа :D
Както вече се обясних на Станиславчето, "Еха... даже се събудих с мисълта днес умишлено да мързелувам."
;)

Поразджитках се из нета и попаднах на този тест, от който разбрах едни много хубави неща за себе си. Или по-скоро се уверих, че не съм се заблуждавала относно някои качества, които смятам, че притежавам :)

( о да, и в теста пишеше, че жените използват много повече емотиконки от мъжете.. за което съм си голямо доказаталество :) )

Та.... имало полза да чета разни книжки за езика на тялото и прочие, озаглавни с гръмките имена "Знам какво си мислиш" и разни такиваа.
Ето го и 'нещото' иииии ей, да знаете че сте като отворени книги пред мен! мухаха :намиг с дясно: :намиг с ляво око:




Имам и чудесно пространствено ориентиране ... мдам...

И в хвалбите ме бива.. хаха :D

Ta. така...

Лили Иванова

Лили Иванова има нова песеееен.. даже не една, а много... обаче ей тази ми легна на сърцето още от първия път, когато я изпълни на концерта излъчен по BTV.

Текст.. музика-танго.... красота... изпълнена от Нея.. :)






След малко ровене във Vbox добавям и това:

'как боли самотата от чакане...'
Страхотна страхотна страхотна....... !!!!

Alicia Keys

To love you when you're right
Love you when you're wrong
Love you when you're weak
Love you when you're strong
Take you higher when the world got you feeling low
He's giving you his last, cause he’s thinking of you first
Giving comfort when he's thinking that you're hurt
That's what's done when you really love someone
I'm telling ya’ll, I'm telling ya’ll

Cause you're a real man
And Lord knows it's hard
Sometimes you just need a woman's touch
Sweet affection, love and support
When it's real its unconditional
I'm telling ya’ll, oh
Cause a woman ain't a woman if she ain’t woman enough

Sometimes you're gonna argue, sometimes you're gonna fight
Sometimes it's gonna feel like it'll never be right
But something so strong keeps you hold’n on
It don't make sense but it makes a good song
Cause a man just ain't a man if he ain’t man enough

Летни спомени изпълнени с детски смях и игри...

Спомням си как я карах да си яде кюфтетата...
"Хайде изяж ги, защото ще ти се разсърдят.. не ги ли виждаш как ти говорят "Изяж ме, Валя, изяж ме.."
И като не ги изядеш и ще ти се разсърдят, ще изстинат и няма да са ти вкусни "

и тя ми вярваше.. и почваше да им говори: "кюфтенца, ей сега ще ви изям... няма да ми се сърдите"

хаха :)

така се радваше като и цапах бузките и нослето с брашно :-)

Сега обаче това маниче си отиде ииии вече не е същото на село.. друго си е да ти цъфне на вратата ухилена, с голеееееемите си кафяви очи и да каже: "Хайде да си играем на криеница". ( винаги се криеше на едно и също място и аз винаги се правих на изненадана, че я намирам там :D:D:D )

Ще стане голяма мадама.. с характер и много умна и отворена .. личи и от малка... даааааам :)


И за протокола да отбележа, че момиченцето не знаеше, че я снимам, за да се получи по-естествено. :)


Циците и любовта :D










С големи благодарности на Мишето :-)

Страхотен дееен :D:D

Ухааааа
Днес Станислава има рожден деееен! И вече е на 18 :D Тъй като днес имаше мнооооого снимки, ще илюстрирам деня накратко ....

Рожден ден-Станислава

НООО най-смешното от всичко беше:



фраааааас Герито :D:D

Атанас Далчев

Седя си и си чета из нета стихотворения.. да си избера нещо което ми е на сърце, че да (пре)пиша за него на класната.
Атанас Далчев ще да е.
"Къщата"
Удивително как може в slovo.bg да няма един негов стих!!!!!!!!
Добре, че някой доброволец е направил сгоден сайт...

Малко мисли от него:

"Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това."

някак успокояващо звучи.. само дето не винаги има лято преди есента...

"Реализмът е по-скоро етическо, отколкото естетическо понятие. Той предполага сила да видиш истината и смелост да я кажеш."

-

Не искам, не трябва, не мога,
не зная, не чувам, не виждам аз.
Не искам, не страдам, не мисля, не дишам сама.

Хаааааа!

Кой има чисто нов апараааааааааааааааат? Кой кой кой :D:D:D




Ходихме с Герито и го купихмеее! Ураааааааааааааа! Мечтата ми от две години се сбъдна :D:D:D При това парите са си моииии :D


Ето я и първата снимка:




Размазана, типична.. но пък е Picture 01.jpg :D:D:D И аз съм ухилена от половин час :D

"Нощем с белите коне"

Ирена просто си имаше добро и нежно сърце, способно да се привързва. Детелинката, която бе намерила в Хортобаги, не беше ли самата тя? Тая мисъл го завладя така внезапно и силно, че той извади от джоба си тефтерчето, където я бе скрил. Дълго разлиства страниците, докато я намери - все така деликатна и свежа.
- Я! ... Четирилистна! - каза учудено пътникът до него.
Той дори посегна към тефтерчето, но Урумов спокойно го пъхна в джоба си.
- Чуждото щастие не се пипа - каза той шеговито. - То може само да се погледа.

Танго

След като днес с Герито така страстно се самоубочавахме да танцуваме танго, след като пробвах да продължа самоубочението вкъщи, ето какво изнамерих в youtube ( остава само да си намеря партньор и учител и всичко ще е наред ;) ):

Михаил Белчев

Отдавна не бях чела поезия. Попаднах на стихосбирката на Михаил Белчев днес и си я взех. Негови са текстовете на едни от най-известните български песни. ( Е, естествено вече тия песни далеч не са толкова познати на днешната младеж.. що ли да ги слушат, но както и да е)

Ето какво си харесах:

Парафраза

Бях такъв, какъвто се оказвам
днес, след сто години самота.
От цигарите не се отказвам.
Възрастта ми си личи едва.

Още мога да се влюбвам денем
и да пея мога "на ухо".
За жена си аз съм тежко бреме,
но за чуждите-добре дошло.

Мисля си дали не ми се сърди,
че и днес не съм си у дома,
та да няма по кого да хвърли
чаша и измислена вина.

Близки нямам и затуй се скитам
цял живот със песен и със стих.
Може би не ми е лесно
да съм скромен, че и тих.

Затова брада ще пусна вече,
ще си купя даже колело
и ще тръгна много надалече,
чак навътре в земното кълбо.

Може би ще се въртя безкрайно.
Може да му стана даже ос.
Но това не е така досадно,
както пред жена да бъдеш бос.

Пясъчен часовник

В пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.
Колко дни на него писах
"Само теб обичам!"
Сега се давят думи
в средата на морето,
а зад стъклото пясъкът е сух.
Сега изгаря лятото
на клада от бездушие,
а времето тече спокойно тук.

Пак ще се прегърнем

Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме

Тичат, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.

Колко улици с теб извървяхме
под небе и липи
пак да се намерим
пак да се прегърнем
завинаги.

Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон и стъкло,
мъдър свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си.


Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме

Вместо отговор

Приятел си-приятел ще останеш.
И да не искаш, пак ще си до мен.
Вземи сина ми на ръце - попей му.
Така ще се почувстваш по-добре.

Недей със всяка остра дума моя,
написана, ти знаеш, от сърце,
да се прегръщаш, сякаш е триона,
измислен, да ни раздели на две.

Какво ли с теб в живота не делихме?
И бира, песни, рани и жени?
Години имаше, без да се видим,
но бяхме и приятели сме си.

Приятелю, не ме зачерквай още!
Ще яхнем с теб пак белите коне.
Към "Ариана" ще препуснем нощем -
снегът на спомена вали поне.

Обаче там ни очаква вече
един-единствен кораб осветен,
на палубата в центъра на София
с теб като Ботев да се закълнем.

Синът ми ще ни чака отдалече,
спокоен, че баща му е с човек.
Приятел си - приятел ще останеш.
И да не искаш, пак ще си до мен.

.

Живеем, за да задоволяваме подробности.
Точка.
.