Поразрових се в стария ми блог и попаднах на някои цитати, които е хубаво да бъдат препрочетени отново и отново...
Ричард Бах-"Едно"
- Нима има нещо, което да се ражда човешко?
- Разбира се! Най-долните... дори разрушителите, дори убийците са човеци - заявих аз. - Може и да не ни харесват, но това са човешки същества.
Тя поклати глава.
- Човешкото същество е изражение на живота, носи светлина, отразява любовта във всяко измерение, което избере да докосне, във всяка форма, която избере да приеме. Човещината не е физическо описание, тя е духовна цел. Тя не е нещо, което получаваме наготово, а нещо, което трябва да заслужим.
------------------
"Когато обичаш някого, когато знаеш, че е готов да учи и да расте, го пускаш на свобода. Как щяхте да учите, как щяхте да се потопите в преживяванията си, ако знаехте, че съм там, като щит между вас и възможностите за избор?"
------------------
Колко си наблюдателна, за да отбележиш, че не оставих стъпки по пясъка. С това исках да ви напомня сами да избирате пътищата си, да следвате висшето си чувсто за справедливост, а не чуждото.
-----------------
- Винаги съм смятал, че духовните спътници споделят безусловна любов, че нищо не е в състояние да ги раздели.
- Безусловна? - повтори тя. - Ако аз съм жестока и изпълнена с безпричинна омраза, ако постоянно те тъпча, винаги ли ще ме обичаш? Ако те пребивам до смърт, ако се запилявам с дни, ако лягам с всеки срещнат мъж, ако проигравам на комар последното ни петаче и се прибирам пияна-заляна, пак ли ще ме обичаш?
- Хм, като се замисля, любовта ми сигурно ще поохладнее - признах аз. Колкото по-застрашение сме, толкова по-малко обичаме. - Интересно, да обичаш някого безусловно означава да не те е грижа какъв е този човек и какво върши! Излиза, че безусловната любов е равносилна на безразличието!
И най-мъничката промяна днес ни отвежда към едно съвършенно различно утре. Големи награди очакват онези, които поемат по трудните пътища, но тези награди остават скрити с години. Всеки избор се прави на сляпо, без гаранции от заобикалящия ни свят. Единственият начин да избегнеш всички плашещи решения е да напуснеш обществото и да станеш отшелник, а това е много плашещ избор. А това е свързано с характера. Характерът се изгражда, когато следваме върховното си чувсто за правда, когато избираме да повярваме в идеалите, без да сме сигурни, че ще успеят. Едно от предизвикателсвата на нашето приключение на земята е да се издигнем над мъртвите системи-войни, религии, нации, унищожение-да откажем да участваме в тях и да изразим вместо това висшия си аз, който можем да бъдем.
Никой не може да разреши проблема на онзи, чийто проблем е, че не иска разрешаване на проблемите!
Независимо колко сме квалифицирани и заслужили, ние никога не ще постигнем по-добър живот, докато не сме способни да си го представим и не си позволим да го имаме.
Човек поверява живота си на онова, в което вярва!
Идеите трябва да те подкрепят, те трябва да поемат тежестта на въпросите ти и тежестта на стотиците, хилядите и десетките хиляди критици, циници и разрушители. Идеите трябва да устояват на ударите на всички свои последици!
Ужасно е да се провалиш, като изневериш на убежденията си, но още по-лошо е, когато идеите, които сме изповядвали цял живот, се окажат погрешни.
Бедите не са най-лошото, което може да ни се случи. НИЩОТО е най-лошото, което може да ни се случи!
Лесният живот не ни учи на нищо! В крайна сметка единствено наученото има значение: какво сме научили и дали сме пораснали.
Ние чертаем живота си по силата на решенията си. Най-безпомощни се чувстваме, когато правили избора си по подразбиране, когато не сме начертали сами живота си.
Как може да възнегодуваме срещу живота, който сме си създали сами? Кого да обвиняваме и на кого да благодарим, ако не на самите себе си? Кой може да го промени във всеки един момент, ако не ние?
Няма беда, която да не може да се превърне в благословия, и няма благословия, която да не може да се превърне в беда.
----------------
Волтер - "Орлеанската дева"
"Щастливи времена; разгул навред витае;
кръстосва глупостта страната в танец лек,
гърми с дрънкалки тя и скача, и нехае;
забравил своя Бог, тук смъртният човек
на всичко е готов, освен да се покае"
-------------
Джон Стайнбек:
„В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна.“
„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.“
„Животът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…“
„Проблемът е, че аз наистина харесвам жените. Неприятностите идват само от омъжените.“
На този свят има родители-хора, на които им се раждат чудовища-вярвам в това. Едни могат да се видят: клети и страшни, с грамадни глави и малки телца; някой се раждат без ръце, без нозе, някои-с по три ръце, други с опашки или с ута, поставени на различни места. Мислело се е, че това става случайно и че никой не е виновен. А навремето се е смятало, че те са видимото наказание за скрити грехове.
Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършенни, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?
В по-голяма или малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. Човекът, който губи ръката си при нещастен случай, води страхотна борба, додето се нагоди към недъга, докато роденият без ръце страда само заради хората, които го намират за по-особен. Тъй като никога не е имал ръце, те не му липсват. Понякога, докато сме малки, въобразяваме си какво би било да имахме криле, но няма никакви основания да подозираме, че птиците изпитват същите усещания. Не, за урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища-видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.
----------------------------------------------------------------------------
Жените повече не бяха дами, а и не можеше вече да се вярва на джентълменската дума. (...) Дори детството вече не бе тъй хубаво, то просто не беше едновремешното. Каква бе тогава детската грижа, освен да намериш един по-хубав камък, не съвсем закръглен, а плосък, огладен в реката, който да влиза в направената от стара обувка прашка? Къде отидоха всички хубави камъни, къде отиде онази простоватост?
Човешката памет леко потъмнява - та как да си спомняш чувството на радост, на тъга или на задушаващи трепети? Можеш единствено да помниш, че си ги изпитвал.
----------------------------------------------------------------------------
Изпадне ли човек в несигурно състояние и в опасност, привързаността може сериозно да ограничи правилните изводи. Хората грешат толкова често, когато бързат. Ако се налага да извършиш една трудна и деликатна постъпка, първо си длъжен да проучиш целта целта и тогава, приел веднъж тази цел за желана, изцяло да я забравиш и да се вдълбочиш единствено в средствата. По такъв начин нетърпението, избързването или опасенията не биха те тласнали към погрешна стъпка. Извъндредно малко са ония, които са разбрали това.
----------------------------------------------------------------------------
"-Чакай да ти обясня-каза Адам. - Доказателствата, че господ не съществува, са страшно силни, но за сума хора не са по-силни от убеждението, че го има.
-Ти нали каза, че не си обичал баща ни. Как можеш да имаш вяра в него, след като не го обичаш?
-Може би тъкмо по тази причина-бавно изрече Адам, опитвайки терена. - Ако бях го обичал, сега навярно щях да бъда ревнив към него. Също като тебе. Знае ли се - може би любовта прави хората подозрителни, съмняващи се. Не е ли истина, че когато обичаш една жена, никога не си сигурен в нея, тъй като не си сигурен в себе си? Разбирам го абсолютно ясно. Разбирам как си го обичал и колко е значело това за теб. Аз не го обичах. Той може да ме е обичал. Все ме изпитваше, нагрубяваше и наказваше, а накрая ме прати като жертворпиношение навярно, за да му се опрости нещо. Но теб не те е обичал и за това ти е имал доверие. Изглежда... Защо не? Става тъкмо обратното."
"Слушай какво, моето момче. На този свят съществува понятието чест. Когато вършиш работа с един човек, казвай му само истината и тогава той също е длъжен да ти казва истината, иначе не би имал чест. Защитавай другите така, както очакваш те да защитят теб. Ако видиш, че човек няма чест, не се свръзвай с него, защото ще те опетни. Запомни, че има хора с чест и хора без чест. Има чесни и безчестни пари."
....
"Вярно е, и честта има степени, но човек защитава само едни принципи. Постъпи, както намериш за правилно. Избери си позиция в живота. За определени неща човек трябва да сам да взема решение. Знам, понякога е необходимо да се приспособяваш към обстоятелствата. Но, моля те, пази себе си си съвестта си, защото никой друг няма да те пази, и знай, че в даден момент едно погрешно решение може да те унищожи по-сигурно и от куршум."
-----------------------------
"В младостта човек поема такива рискове, каквито дявола би подминал."
-Птичи погром? Боя се приятелю, че твоите чудновати изрази са ми непонятни. Въобще не разбирам за какво ми говориш.
-Тогава ще ти обясня. - Макмърфи повишава глас. Макар и да не гледа към останалите Остри, които слушат някъде зад гърба му, той говори именно на тях. - Ятото зърва петънце кръв върху някоя от птиците и всички се втурват да я кълват, нали разбираш, кълват, кълват, додето разнищят птицата на кървави късове, кости и пера. В цялата тая суматоха обаче обикновенно пострадват още една-две птици и тогава идва техният ред. Междувременно нараняват други и тях също ги изкълвават до смърт, после други и други. Е-ех, братле, така само за няколко часа може да се затрие цялото ято, виждал съм ги аз тия работи. Доста страховита гледка. Единственият начин да се предотврати всичко това-при птиците де-е, като им се завържат очите. Та да не могат да виждат.
...
-Мис Рачид може и да е строга дама на средна възраст, но тя не е някакво гигантско чудовище от птичето племе, което има садистичния навик да ни кълве очите. Такова нещо за нея не можеш да кажеш, нали?
-Разбира се, че не, братле. Тя не ви кълве очите. ( ... ) Ташаците ви кълве, братле, готините ви ташаци. (...) О, не братле, тая сестра не е някаква птица-чудовище, тя е ташакоубиец. Колко съм ги виждал аз такива, дърти и млади, мъже и жени. Из цялата страна съм ги виждал-хора, които се опитват да те направят слаб, за да те накарат да спазваш нормите, да следваш техните правила, да живееш така, както те искат. И най-добрият начин да постигнат своето, да ти превият врата, да те отслабят, е като те настъпят там, където най-много те боли. Сигурно ти се е случвало, като се сбиеш с някой, да те джасне с коляно е оная работа, а братле? Умираш прав, нали? По-гадно от това няма. Повръща ти се, капчица сила не ти е останала. Ако противникът ти иска да те надвие като те прави теб по-слаб, вместо да се опита да стане сам по-силен, внимавай за коляното му. Точно това прави и тая дърта хищница, цели се в слабините ви.
