С Анито не се бяхме виждали/чували/писали от ужасно много време! Е, седмица някъде, но пък като ми е толкова приятно в нейната компания и като сме свикнали да контактуваме често, много лесно ми дотъжава за нея.
Та днес-велики осми март, след поредния смс: " дай знак да излезем " Аничка се появи и си направихме една дълга, дълга ( 4-5 часова) разходка :)
Бях вдъхновена да снимам, в резултат на което се оказа, че съм направила 328 снимки :D
На всякъде имаше цветари.
Поразгледахме и магазините... Тоест Анелия гледаше, аз снимах :)

Дрънкулки, дрънкулки...

Някакво странно дете..
И тази красавица
Джамията
Озовахме се и до едно магазинче, на което никога до сега не съм обръщала достатъчно внимание... но пък си набелязах много неща за бъдещия ми дом ;)
А ей това ми е любимото:
И колкото повече мисля, толкова по яд ме хваща, че не си купих тая котка!
Картички, картички
И блъсканицата, която беше станала...
И младоженците, които бяха виновни за нея... :)
Художествената академия
В конюшните...
И туристи, туристи...

Заковала съм фокуса!

И вече сме на тепето, а там народ, народ...

Някои се разделяха с таз годишните си мартеници

Другите тепета
А после и в етнографския музей...
Анито като туристка :D
Сувинири
На път за Балабановата къща
Ани...
А после снимахме бални рокли ;)
И дрънкулки ( отново)


И пак мг-ейци на Главната... младите бизнесмени :)

И да не забравяме, че е осми март... :)
Това бебе така се кефеше на водата...

Децата си играеха по градинките...
А с Анито отидохме да хапнем :)
"Момиче!! Снимаш ли?
-Ами... снимам си парка ;)
- Ако сме излязли хубави, да пратиш снимки ;)
- Добре, добре :D"
И голямата истина
Пазарчето на "Вазов"
И на път за вкъщи :)