"Спомни си какво направиха момчетата от девета рота."
30.11.07
---
Етикети: Музика, Настроения
Публикувано от sensable в 12:33 0 коментара
28.11.07
First.
Nancy Astor - First Serving Female British MP Elected (1919)
The penalty for success is to be bored by the people who used to snub you.
Етикети: Среднощни мисли
Публикувано от sensable в 09:35 0 коментара
27.11.07
Lasgo
I don't wanna say I'm sorry
Cause I know there is nothing wrong
Етикети: Музика
Публикувано от sensable в 22:38 0 коментара
21.11.07
на път за вкъщи
Возя си се днес във автобуса, седнала срещу всички. Едни такива сиви, уморени лица, без емоции по тях. Разнесе се аромат на мандаринки. Стана ми уютно. Отпуснах се в мислите си, потънах надълбоко. Песента, която звучеше от радиото ми напомни за часовете прекарани с Анито. Как се забавлявахме по нашия си небрежен, смешен начин. А сега нямаме време даже да се видим за минути. Оказва се, че качествените неща, колкото повече престояват, толова по-хубави стават. И обратното: лошото в свремето се разлага и изчезва. Със спомените е така, с болката, с чувствата...
Етикети: Среднощни мисли
Публикувано от sensable в 20:12 0 коментара
17.11.07
Малко красота
Етикети: Любими цитати, Настроения, Среднощни мисли
Публикувано от sensable в 21:00 2 коментара
15.11.07
"Триумфалната арка" - цитати2
-Няма да умрем-прошепна тя в обятията на Равик.
-Не. Няма да умрем. Само времето ще умре. Проклетото време, което винаги умира. Ние живеем. Живеем непрестанно. Когато се пробуждаш, е пролет, когато лягаш да спиш, е есен, а между тях са хиляди пъти зима и лято; и ако се обичаме достатъчно, сме безсмъртни и неразрушими като тупкането на сърцето, дъжда и вятъра, а това е предостатъчно. Ден след ден сме победители и любими, а година след година победени; но кого интересува това и за кого има значение? Часът е цял живот, мигът е най-близко до вечността.
Етикети: Любими цитати
Публикувано от sensable в 09:55 0 коментара
13.11.07
Dance me to the end of love
Обичам гласа му. Меланхолично-успокояващо звучащ в ушите ми.
Обичам и трупа в клипа. Неподвижен, нищо не искаш, нищо не чакащ... единствено напомнящ за себе си, за покоя.
И всъщност.. от кога не съм ползвала думата "обичам"... а сега изведнъж заобичах гласове и трупове.
Етикети: Музика, Настроения, Среднощни мисли
Публикувано от sensable в 20:45 1 коментара
