---

"Спомни си какво направиха момчетата от девета рота."

First.

Nancy Astor - First Serving Female British MP Elected (1919)

The penalty for success is to be bored by the people who used to snub you.

Lasgo

I don't wanna say I'm sorry
Cause I know there is nothing wrong

на път за вкъщи

Возя си се днес във автобуса, седнала срещу всички. Едни такива сиви, уморени лица, без емоции по тях. Разнесе се аромат на мандаринки. Стана ми уютно. Отпуснах се в мислите си, потънах надълбоко. Песента, която звучеше от радиото ми напомни за часовете прекарани с Анито. Как се забавлявахме по нашия си небрежен, смешен начин. А сега нямаме време даже да се видим за минути. Оказва се, че качествените неща, колкото повече престояват, толова по-хубави стават. И обратното: лошото в свремето се разлага и изчезва. Със спомените е така, с болката, с чувствата...

Малко красота

http://ekalpakchieva.carbonmade.com/

:)

"Триумфалната арка" - цитати2

-Няма да умрем-прошепна тя в обятията на Равик.
-Не. Няма да умрем. Само времето ще умре. Проклетото време, което винаги умира. Ние живеем. Живеем непрестанно. Когато се пробуждаш, е пролет, когато лягаш да спиш, е есен, а между тях са хиляди пъти зима и лято; и ако се обичаме достатъчно, сме безсмъртни и неразрушими като тупкането на сърцето, дъжда и вятъра, а това е предостатъчно. Ден след ден сме победители и любими, а година след година победени; но кого интересува това и за кого има значение? Часът е цял живот, мигът е най-близко до вечността.

Dance me to the end of love

Обичам гласа му. Меланхолично-успокояващо звучащ в ушите ми.
Обичам и трупа в клипа. Неподвижен, нищо не искаш, нищо не чакащ... единствено напомнящ за себе си, за покоя.
И всъщност.. от кога не съм ползвала думата "обичам"... а сега изведнъж заобичах гласове и трупове.

"Триумфалната арка" - цитати

Забрава. "Каква дума-помисли си. - Изпълнена с ужас, утеха и видения. Кой може да живее без забрава? И кой може да забравя достатъчно? Сърцето е пълно с пепелта на спомените. А човек е свободен само когато няма за какво да живее."

Равик погледна през прозореца. Какво друго оставаше? Нищо особено. Достатъчно беше и това, че е жив. Нямаше никакво желание да гради нещо, което ще се разруши твърде скоро в несигурните днешни времена. По-добре беше да се носи по течението, отколкото да пилее силите си; те бяха единственото незаменимо нещо. Важното беше да преживее - докато се появи отново някаква цел. Колкото по-малко сили пилее, толкова по-добре. По този начин ще му останат сили и за по-късно. Той бе виждал неведнъж как хора се мъчат като мравки да си изградят спокойно съществуване в този рухващ свят. Това беше едновременно трогателно, смешно, героично и безполезно. Никоя лавина не може да бъде спряна, скед като е тръгнала. Всеки, който се опита да я спре, ще бъде повлечен от нея. По-добре ще е да почака и да изрови по-късно жертвите. При дълги походи човек трябва да пътува без товар; също и когато бяга...

"Не, недей да ми припомняш..."

И времето си минава.. и срещаш нови хора, и губиш старите, добрите приятели..
Онези.. добрите, стари приятели, с които си споделил безброй незабравими моменти.. изведнъж се изпаряват. И искаш да протегнеш ръка и да ги уловиш, а в следващия момент разбираш, че вече няма какво да хванеш.


А Песента е велика.
"не недей да ми припомняш, не недей да ме поглеждаш... тъй отчаяно и нежно, не.. както преди"

Времето си лети в своя бърз полет, а ние.. ние забравяме един за друг и спираме да се търсим и...
"виж очите ни -
колко уморени са."


Утехата е, че знаеш, че знаеш ( или поне се надяваш), че и те да тъжът за теб.. и въпреки всичко, да останеш в сърцата им. И думите, не са били напразно. Че ще има трепет в сърцето, когато след неопределено време, се видите.. случайно..... и спомените ще възкръснат. И ще останат спомени. Просто спомени, които с понякога ти раздират душата и нанасят рани..

Може пък и да е така..
---------

Васил Найденов-Синева

Ти отмина, ти отимина, ти отмина.....
Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,
сякаш пролет и есен, и зима...
Твойта сянка над младата ръж се изви
като кърпа синя.
Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга почна лекичко
да те възражда.
Аз се спрях,аз се спрях и затворих очи,
вероятно да те преживея.
А душата виновно, виновно мълчи
само сянката мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейна едва,
пиле някакво изписука.
Ах каква,ах каква синева сме забравили
някога тука.
Синева,синева...

Бисквитка с късметче

Я да видим какво ще ви се падне от бисквитките :P

Ретроспекция към лято 2006

Вали, духа вятър, има мъгла и... брр :)
Всичко до преди минути изглеждаше непривлекателно :)
Не е истина как една песен може да ти възвърне толкова много спомени, с толкова много хора и случки ...

Въпросната песен беше хита на морето в Приморско 2006 :) Руснаците как се кефеха... И беше топличко, слънцето хич не беше дефицит иииии така нататък ;)

Момиче на промоция ;)

Баси денят!

Днес ми беше първата сериозна промоция до сега. Шест часа висене права, а всъщност всичко почна два часа преди това.. Шефа държеше да ни инструктира подробно и дъра дъра бъра..

Колежката ми е готина. ( даже след четвъртия час прекаран заедно се обяснихме една на друга колко сме си симпатични :D ) Оказа се, че учи информатика в ПУ-то ;)

Та.... отивам аз към офиса на шефа, возя си се в 29 и на една спирка гледам симпатично момче, отбелязвам го на ум.. момчето ми се усмихва.... и аз му се усмихвам.. момчето ми размахва ръка за поздрав ииииииии "дзъъъъъън" чак тогава лампата ми светна, че с него сме учили до 7-ми клас заедно. Ама много се разхубавил бе :D Даже се почувствах влюбена ( за около десетина минути :D ) Ще го поканя на кафе.. хахаа :D Не за нещо друго, а да си припомним старите времена ;)

Та... отидохме в "Метро".. баси какафонията. Така и не разбрах защо трябва да си платим, за да ни дадат жетон, да ползваме шкафче и след като върнем жетона да ни върнат парите о.0
Ъ?!

Настанихме се на щанда.. По едно време идват другите промоторки с пакетче шоколадови бонбони: "Ъм.... айде дайте ни купичка "Нестле Фитнес" срещу тия бонбони".
Дадох ме им, естествено.
След неизвестно време дойдоха от щанда за геловете.. пак да правим размяна.. че и вино по тая процедура пихме и се развеселихме :D:D:D

Един човек ни разясни бая подробно как всички качества на продукта са фалшиви, защото съдържал захар, която се разграждала по химичен път, а не по естесвен и дъра дъра дъра....

Най-голямие лапсус ми беше: Това са новите шоколаводи зърнени закуски с шоколадов вкус :D Колежката като се разхили... :D Ама така се получава като повториш еднотипна фраза към двеста-триста пъти.


Уф има още толкова много неща, които се случиха, но ме домързява да пиша и да се обяснявам..

О, говорим на английски с един турчин. ;) При това успешно! И не ме беше срам! Горда съм със себе си :D

Айде, финито.. утре пак ;)

lqlqlq

Красная роза