Забрава. "Каква дума-помисли си. - Изпълнена с ужас, утеха и видения. Кой може да живее без забрава? И кой може да забравя достатъчно? Сърцето е пълно с пепелта на спомените. А човек е свободен само когато няма за какво да живее."
Равик погледна през прозореца. Какво друго оставаше? Нищо особено. Достатъчно беше и това, че е жив. Нямаше никакво желание да гради нещо, което ще се разруши твърде скоро в несигурните днешни времена. По-добре беше да се носи по течението, отколкото да пилее силите си; те бяха единственото незаменимо нещо. Важното беше да преживее - докато се появи отново някаква цел. Колкото по-малко сили пилее, толкова по-добре. По този начин ще му останат сили и за по-късно. Той бе виждал неведнъж как хора се мъчат като мравки да си изградят спокойно съществуване в този рухващ свят. Това беше едновременно трогателно, смешно, героично и безполезно. Никоя лавина не може да бъде спряна, скед като е тръгнала. Всеки, който се опита да я спре, ще бъде повлечен от нея. По-добре ще е да почака и да изрови по-късно жертвите. При дълги походи човек трябва да пътува без товар; също и когато бяга...
0 коментара:
Публикуване на коментар