11.5.08

Местя се...

Реших да сменя мястото...
Причината е тук


Адресът на новия ми блог : http://eclectical.wordpress.com

9.5.08

Когато тъмата се спусне, тогава очите започват да виждат

Попаднах на тази прекрасна статия тук.
Приятно четене.


Когато тъмата се спусне, тогава очите започват да виждат*


ЗА ПЪРВИ ПЪТ се срещнах с него преди двадесет години. Трябва да призная, че бях доста смутен - ако се занимавате с типография и дизайн, това е все едно католик да се срещне с папата. Десет минути по-късно, след като бе разгледал работата ми, той каза: "Всичко, което правиш, е боклук". Първоначално се почувствах оскърбен, след това ядосан, така че отговорих: "Дайте ми 50 години и ще стана по-добър от вас". Той се засмя и каза: "Точно такава нагласа трябва да имаш, но побързай - вече съм на шестдесет".

През следващите няколко години - със самочувствието на млад и амбициозен ученик - му изпращах мостри на това, което правех. Той никога не отговаряше. Един ден обаче се обади по телефона и каза: "Хайде да се видим на вечеря!". Тази вечеря се оказа тъжно събитие за мен. Като начало в продължение на един час той говори само за моите грешки. Обясняваше как трябва да се правят нещата, излагаше ми добри примери един след друг. Говореше без прекъсване. Изреди ми куп имена и ми посочи какво да чета, за да се науча, да стана по-добър. В този миг си дадох сметка, че той е загрижен. Отделя ми това време и иска да ме научи на нещо. Въпросната вечеря продължи пет часа.

Той е човек без всякакви компромиси. Нещата за него са или добри, или лоши. Всичко по средата е автоматично лошо. Има печатници, които отказват да работят с него, защото се налага да препечатват по толкова много пъти, че постоянно излизат на загуба. Когато публикува своето първо издание на годишника Compass 1993, той стига до книжарниците през ноември, но годината вече е 1995. Качеството никога не бърза. Освен това е човек с почти пълни познания по типография и история на дизайна. Не разполага с адресник - носи 400 телефонни номера единствено в паметта си. Говори за важността на това да се работи анонимно. Нарича цяло едно ново поколение от европейски дизайнери TV-babies. Мисията му е да разберем, че важно е печатното слово, посланието, а не ние. Медията не е посланието. Посланието е посланието. Ако стремежът ти е да изразиш себе си, тогава по-добре започни да изработваш глинени делви.

Всеки път, когато се срещахме, ние - или най-вече той - разговаряхме в продължение на часове. Започвахме например от величието на типографията от 20. век, преминавахме през това как всяко поколение трябва само да се учи и да придобива знания отново и отново, а свършвахме с това кой е най-добрият вид портвайн. В пътешествията на своя ум той можеше да се спира на теми като тази, че
никой днес не разбира как се прави чаша кафе или че някои елементи на ренесансовото изкуство са тотално надценени. Понякога говореше за себе си, за своето детство. Той има съвсем обикновен произход. Спомняше си тишината. Своята собствена тишина - почти винаги беше сам. Той има тежка форма на дислексия. Завършил училище само защото развил почти съвършена визуална памет. Можел да "фотографира" дълги текстове и след това да ги изписва. Веднъж, когато бил четиринадесетгодишен, запаметил едно есе за Селма Ла-герльоф**, написано от някакъв доктор по литература, и го написал като свое. Смее се и казва: "Получих четворка". На петнадесетгодишна възраст все още не познавал цялата азбука. Споделя, че му се е наложило да извърви много дълъг път, докато стигне дотук.

Учих при него в продължение на година. В тези сесии научих повече, отколкото съм научил в което и да било учебно заведение. Той твърди, че човек трябва винаги да се стреми да задава точните въпроси. Именно въпросите са важни - ако искаш да стигнеш до точните отговори.

Последния път, когато се срещнах с него, го попитах кой е най-важният въпрос - за всички нас. Въпрос, който сам да представлява отговор. Той отговори: "Как да станем по-добри".

6.5.08

Гергьовден

Минаха четири много приятни дни - организирани, стегнати, такива, в които имам време за всичко и преди да заспя се чувствам удовлетворена от свършеното...

А днес е Гергьовден. По традиция както знаем се коли агне, пече се и се изяжда :D
Но да речем, че в моето семейство нещата са по - иначе, поради простата причина, че имаме фурна вкъщи. Мъжете стават още в три през нощта, идват и комшиите, които ще си пекат агнетата и започват да опалват фурната. Към 9.30 вече са опалили фурната така, че е достигната темепература, способна да разтопи стъкло. Донасят агнената... всяко е украсено с цветя... кое от кое по-красиви.
Фурната се запечатва и след 2-3 часа идват цели фамилии, за да присъстват на изваждането на агънцата. И ср разнася една чудна, вкусна миризма из цялото село.
Специално за този празник си идват децата, всички са усмихнати, весели...

Ето го и нашето агъцне

Photobucket



Доверете ми се, беше много вкусно! :D

Следобед имаме и събор... сергии с играчки, стрелбище, сладолед, борба с ентусизирани младежи-някой професионалисти, дошли от различни кътчета на страната, други - просто аматьори, участващи за шоуто... но пък струва си да се пробваш за награда-овца, агне, петел... :D:D:D

Photobucket

Photobucket

Обожавам захарен памук и като цяло имам възможност да ям такъв само на Гергьовден, така че не пропуснах и тази година... даже цели два опатках.. :D

Photobucket

Photobucket

Хапнахме ( повече от необходимото!) , пийнахме... и с Веско се видяхме...

Photobucket

Хубаво нещо са празниците -енергозахранващи, освежаващи... :))

1.5.08

Знаеш ли...

Знаеш ли колко е страшно човек да ти липсва
и в самота да повтаряш ти негови мисли,
чуваш как бие сърце, търсиш го с нежни ръце,
празната стая шепти:"Рано е още!"

...

Знаеш ли колко е страшно да спреш пред дома си
и да не искаш да влезеш, защото е пусто,
всичко е както преди, няма от никой следи,
в теб закрещява света:"Късно е вече!"


25.4.08

Мисията изпълнена :)

Отивам аз днес да дарявам кръв-ентусиазирана и нахъсана за 'спасяване на човешки живот'
докторката: -ти закуси ли?
- Ами ядох бонбон...
Поглежда ме изпод вежди и вика "бонбонът не е закуска! отивай да ядеш.. купи си там нещо.. сокче, лека закуска".
Отивам аз, купувам си натурален сок и се завръщам...
-Закуси ли?
-Пия сок...
- Трябва задължително да изядеш нещо!
- Ъм... ами добре, ще ида отново да си купя нещо за ядене...
Изядох един кроасан.. връщам се пак.. мери ми кръвното и вика "ниско е.. 90, а трябва да е поне 110, иначе не може.. изпий тука тоя медицински кофеин, пийни и едно кафе и тогава пак ще мерим".
Отивам купувам си кафе, пия го.. отчаяна... пак ми мерят кръвното, а то не мръднало..
Като по чудо пък тоя ден даже Гергана и Станислава не можеха да ме ядосат, че да ми се вдигне поне по тоя начин.
Седим с Герито и Станислава и аз такава вече нахъсана.. клякам, подскачам, пляскам с ръце, какво ли не танци играх по поръчка на Герито.. и всичко това в коридора пред лекарския кабинет. Бая хора ме гледаха странно :D
В момента, в който чак усетих как сърцето ми тупти се затичах към кабинета, че да хванем пулса...
- Момиче, ти да не си направила няколко обиколки на училището? :D:D:D
И.. ураааааааа, 120 горна граница :D:D:D

Та така, дарих кръв... направихме си сефтето с г-жа Карапеева. :))
И класната дойде, ама и тя като мене не закусила, та я върнаха... :)

Противоно на очакването да ми прилушее, се чувствам отлично :Р

Дарете кръв, спасете живот!


Ангел си дойде от Гърция.. посрещнахме го с Герито... кафенца, мафенца...
И резултати от изпита в ТУ излязоха.. 4.80... ако знаех, че 3 на 5 не е 15 и бях догледала разни други условия, можеше и към 5.40 да го докарам, ама другия път повече :)

Абе.. много много хубав деен! :Р

Photobucket

Photobucket

Photobucket

24.4.08

Авиобаза "Крумово"

Днес бях в Крумово. Да поразгледаме с Герганчето самолети и вертолети :)
Разбира се има и снимки... :)

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Термоядрен двигател

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Photobucket

С Герито :)

Photobucket


21.4.08

Пак гавра с България

Всичко е толкова празно, толкова далеч от всичко познато, че започвам да обиквам това място, признава най-после Таня Голд.

"Има нещо очарователно в тази страна, която е сякаш на края на света. Нямам черно кожено яке и пуша само по 40 цигари на ден, но имам чувството, че принадлежа на това място. Ако искате да сте някъде, където никой не може да ви открие, елате в България. Тук годината е винаги 1977

Цялата статия тук.

15.4.08

Ускорител на частици

Все по-тежки сражения в Ирак. Активизиране на "Ал Кайда". Гладни бунтове в Третия свят. Задълбочаване на ипотечната криза. Всички тези проблеми може и да останат без никакво значение, ако се окаже, че двама души, завели дело във федералния съд в Хавай, са прави, писа в. "Ню Йорк таймс". Според тях гигантският ускорител за частици, изграден под швейцарска и френска територия и подготвен за включване през май, може да роди черна дупка и за частица от секундата да унищожи Земята. Учените твърдят, че това е твърде малко вероятно, но пък и едва ли имат средства, за да докажат тезата си, коментира изданието.

Физиците, обединени под шапката на Европейския център за ядрени изследвания (CERN), прекараха 14 години и похарчиха 8 млрд. долара, за да изградят Големия хадронен ускорител, в който елементарните частици ще се сблъскват със скорост близка до тази на светлината, за да пресъздадат условията във вселената в първата секунда след Големия взрив. Учените пък ще изследват внимателно останките от тези сблъсъци, за да потърсят обяснения за появата на всички елементи във вселената.

Според Уолтър Уогнър и Луис Санчо обаче учените са пренебрегнали възможността ускорителят да роди малка черна дупка, която да изяде Земята. Двамата спекулират, че гигантският магнит е в състояние и да "изплюе" нещо, наречено "стрейнджлет", което от своя страна да превърне планетата в плътна мъртва купчина от "странна материя". В иска им се посочва още, че CERN не е дал ясни данни за екологичното въздействие на експеримента.

Макар и да звучи странно, делото засяга сериозен проблем, занимаващ учените през последните години - как точно да бъде оценяван рискът при извършването на опасни експерименти и кой трябва да реши дали те да бъдат привеждани в действие. Двамата настояват на CERN да бъде забранено да пусне ускорителя, докато не са налице ясна екологична оценка и доклад за сигурността му. Освен него като ответници са призовани и федералното министерство на енергетиката, лаборатория "Ферми" и Националната научна фондация. Първото заседание по делото е насрочено за 16 юни.

Защо обаче CERN, европейска организация със седалище в Швейцария, трябва да отговаря пред хавайски съд? По думите на Джеймс Джилис, говорител на CERN, организацията все още се въздържа от коментар. "Едва ли местен съд в Хавай би могъл да има юрисдикция над международна организация в Европа, заяви той. А в предположенията, че хадронният ускорител е опасен, няма нищо ново." Джилис допълни още, че са налице два доклада за сигурността на комплекса, а трети е в процес на подготовка. "Възможността черна дупка да изяде Земята е твърде сериозна, за да оставим тази тема без обсъждане", казва и Микеланджело Мангано, член на CERN и на Групата за оценка на сигурността, готвеща последния доклад.

Големият хадронен ускорител е проектиран така, че да изстрелва протони с енергия 7 трилион волта, преди те да се сблъскат. Според Нима Аркани-Хамид, физик и експерт по елементарните частици от Принстън, в ускорителя ще се случи това, което се случва по

100 000 пъти дневно при срещата на космическите лъчи с атмосферата - т.е. нищо опасно.

Коментарите към статията са интересни.












































Източник: http://www.dnevnik.bg

Допълнителна информация:

Линк0


Линк1

Линк2

Линк3




13.4.08

снимки

Мъх от дърветата... :)

Photobucket

Photobucket

Photobucket

Бой

Photobucket

А после целувки... ;)

Photobucket

Photobucket

A този охлюв изкочи от една маруля.. :D

Photobucket

9.4.08

http://tuxedomoon.deviantart.com

От линк на линк.. ето на какво попаднах :)


love makes U fly by ~tuxedomoon on deviantART



open by ~tuxedomoon on deviantART


science by ~tuxedomoon on deviantART


evening by ~tuxedomoon on deviantART


morning v.2 by ~tuxedomoon on deviantART

И най-любимото ми!


open mind by ~tuxedomoon on deviantART

8.4.08

Claude Debussy...



биография



И малко David Oistrakh

Златно!











"Mъжка забавачка"


Снощи ходихме да гледаме "Мъжка забавачка".
Голям смях, чак корема да те заболи по някое време... :)

Ето накратко за какво става въпрос в представлението:

“Мъжка забавачка” от Кристоф Магнусон е съвременна немска комедия. Първата й премиера е през 2003 г. в Бон. Скоро след това пиесата се превръща в култов хит. През ноември 2005 г. е поставена в Берлин. Спектакълът на Драматичен театър –Пловдив е първото й представяне в България. Трима приятели са си обзавели “мъжка стая” в подземен етаж на голям хипермаркет. Там те намират спасение след изморителното съботно петчасово пазаруване с жените си. В своя таен оазис те могат необезпокоявани от никого да се занимават със своите хобита, да се оплакват от жените си и да правят смели планове за бъдещето. Комедийните ситуации, в които попадат, са провокирани от един пожарникар, който иска да закрие тяхното убежище. Разбира се, обсебен от техния свят, той става един от тях. Животът тук и с тях му харесва много повече, отколкото там и с нея. В крайна сметка, както може да се предполага, след голямото мъжко забавление в малката мъжка забавачка силните на вид слаби мъже се завръщат при слабите си на вид силни жени. Щастлив край в името на най-смисления съюз между мъжа и жената – семейството. Добра драматургия! Ярки актьорски изпълнения! 100 минути гарантиран смях! Приятно гледане!

източник


Ако някой иска да прекара една забавна вечер, изпълнена със смях - препоръчвам постановката :)

Щракнах няколко снимки...

theatre

ÑFFFDеаÑFFFDÑFFFDÑFFFD,theatre


6.4.08

"Гепи"

Дъжд, вятър, дъжд, вятър... цялата станах мокра докато се добера до заветното "Гепи".
А там тълпа от хора чака концерта на "Angels of pain" ... не ни пускаха на всичкото отгоре и хайде зъзнене още на студа...
Но си струваше де... видях се с Мимето, Ивето, Додо, Панито, Денито, че даже и с Наката :)) ...
То заради Додо стана цялата работа покрай ходенето ми на концерта му де... тоест не неговия концерт, а на групата му... ( уточнявам, да не се засегнат останалите членове :D )

Та снимах, снимах...

Photobucket

Photobucket

Снимка с Додо така и не си издействах, но пък с Мимето (жена му :намиг: ) стана работата :D:D:D

Photobucket


Та така... цяла вечер рок и разни разнообразни + уреждане на бъдещи срещи ... нека ми е зле :D

Успех пожелавам на групата ииии все нови и нови концерти.. :)

edit: Страхотен плакат!

:D:D:D

4.4.08

Работници ;)

Идеалната картинка към поговорката "Един работи, другите го гледат." :))

И не, че тоя парк не можеха да го изчистят 2-3 човека, ама хайде ;) Що да оптимизираме нещата и да се върши повече работа...




как го правят те..

3.4.08

Гавра с Vista

Будуване

Най-после Apache-то тръгна... и аз взех че започнах да се ориентирам в нещата :)
Интересното е, че помня разни работи от времената, когато бях с линукс.. ехааааа... имало било някаква полза :)

Попаднах тука на разни симпатични сайтчета. Примерно това, та утре ще се позанимавам да си доизкусуря разни работи по компа. И без това съм във ваканция..

А преди около 30 мин. свърши най-страхошният филм, който съм гледала.
Uzumaki го препоръча, аз го препоръчвам и на вас... само че чакам отзиви след като го изгледате :)

Моите бяха:

Fanito ‎(23:42):
току що изгледах рек
цялата треперя
Fanito ‎(23:43):
!!!!!!!!!!!


Верно през цялото време на филма подържах един постоянен повишен пулс + чувство на тревога и страх, но филма си го бива. :)





Докато отразяват работата на нощната смяна на пожарната в малък град, амбициозна млада телевизионна репортерка (Manuela Velasco) и нейният оператор следват екипа при сигнал за спасяване на възстара жена, неспособна да избяга от пъкъла, който унищожава дома й. При пристигането им на мястото, спокойният среднощен въздух е пронизан от звука на ужасяващи писъци и телевизионният репортаж приема неочакван мрачен обрат...

Ето и линкче за сваляне.



















И приятно гледане :D

30.3.08

Любими цитати

Поразрових се в стария ми блог и попаднах на някои цитати, които е хубаво да бъдат препрочетени отново и отново...

Ричард Бах-"Едно"

- Нима има нещо, което да се ражда човешко?
- Разбира се! Най-долните... дори разрушителите, дори убийците са човеци - заявих аз. - Може и да не ни харесват, но това са човешки същества.

Тя поклати глава.

- Човешкото същество е изражение на живота, носи светлина, отразява любовта във всяко измерение, което избере да докосне, във всяка форма, която избере да приеме. Човещината не е физическо описание, тя е духовна цел. Тя не е нещо, което получаваме наготово, а нещо, което трябва да заслужим.

------------------

"Когато обичаш някого, когато знаеш, че е готов да учи и да расте, го пускаш на свобода. Как щяхте да учите, как щяхте да се потопите в преживяванията си, ако знаехте, че съм там, като щит между вас и възможностите за избор?"

------------------

Колко си наблюдателна, за да отбележиш, че не оставих стъпки по пясъка. С това исках да ви напомня сами да избирате пътищата си, да следвате висшето си чувсто за справедливост, а не чуждото.

-----------------

- Винаги съм смятал, че духовните спътници споделят безусловна любов, че нищо не е в състояние да ги раздели.
- Безусловна? - повтори тя. - Ако аз съм жестока и изпълнена с безпричинна омраза, ако постоянно те тъпча, винаги ли ще ме обичаш? Ако те пребивам до смърт, ако се запилявам с дни, ако лягам с всеки срещнат мъж, ако проигравам на комар последното ни петаче и се прибирам пияна-заляна, пак ли ще ме обичаш?
- Хм, като се замисля, любовта ми сигурно ще поохладнее - признах аз. Колкото по-застрашение сме, толкова по-малко обичаме. - Интересно, да обичаш някого безусловно означава да не те е грижа какъв е този човек и какво върши! Излиза, че безусловната любов е равносилна на безразличието!

И най-мъничката промяна днес ни отвежда към едно съвършенно различно утре. Големи награди очакват онези, които поемат по трудните пътища, но тези награди остават скрити с години. Всеки избор се прави на сляпо, без гаранции от заобикалящия ни свят. Единственият начин да избегнеш всички плашещи решения е да напуснеш обществото и да станеш отшелник, а това е много плашещ избор. А това е свързано с характера. Характерът се изгражда, когато следваме върховното си чувсто за правда, когато избираме да повярваме в идеалите, без да сме сигурни, че ще успеят. Едно от предизвикателсвата на нашето приключение на земята е да се издигнем над мъртвите системи-войни, религии, нации, унищожение-да откажем да участваме в тях и да изразим вместо това висшия си аз, който можем да бъдем.

Никой не може да разреши проблема на онзи, чийто проблем е, че не иска разрешаване на проблемите!

Независимо колко сме квалифицирани и заслужили, ние никога не ще постигнем по-добър живот, докато не сме способни да си го представим и не си позволим да го имаме.

Човек поверява живота си на онова, в което вярва!

Идеите трябва да те подкрепят, те трябва да поемат тежестта на въпросите ти и тежестта на стотиците, хилядите и десетките хиляди критици, циници и разрушители. Идеите трябва да устояват на ударите на всички свои последици!

Ужасно е да се провалиш, като изневериш на убежденията си, но още по-лошо е, когато идеите, които сме изповядвали цял живот, се окажат погрешни.


Бедите не са най-лошото, което може да ни се случи. НИЩОТО е най-лошото, което може да ни се случи!

Лесният живот не ни учи на нищо! В крайна сметка единствено наученото има значение: какво сме научили и дали сме пораснали.

Ние чертаем живота си по силата на решенията си. Най-безпомощни се чувстваме, когато правили избора си по подразбиране, когато не сме начертали сами живота си.

Как може да възнегодуваме срещу живота, който сме си създали сами? Кого да обвиняваме и на кого да благодарим, ако не на самите себе си? Кой може да го промени във всеки един момент, ако не ние?

Няма беда, която да не може да се превърне в благословия, и няма благословия, която да не може да се превърне в беда.


----------------
Волтер - "Орлеанската дева"

"Щастливи времена; разгул навред витае;
кръстосва глупостта страната в танец лек,
гърми с дрънкалки тя и скача, и нехае;
забравил своя Бог, тук смъртният човек
на всичко е готов, освен да се покае"


-------------

Джон Стайнбек:

„В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна.“
„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.“
„Животът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…“
„Проблемът е, че аз наистина харесвам жените. Неприятностите идват само от омъжените.“


На този свят има родители-хора, на които им се раждат чудовища-вярвам в това. Едни могат да се видят: клети и страшни, с грамадни глави и малки телца; някой се раждат без ръце, без нозе, някои-с по три ръце, други с опашки или с ута, поставени на различни места. Мислело се е, че това става случайно и че никой не е виновен. А навремето се е смятало, че те са видимото наказание за скрити грехове.
Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършенни, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?
В по-голяма или малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. Човекът, който губи ръката си при нещастен случай, води страхотна борба, додето се нагоди към недъга, докато роденият без ръце страда само заради хората, които го намират за по-особен. Тъй като никога не е имал ръце, те не му липсват. Понякога, докато сме малки, въобразяваме си какво би било да имахме криле, но няма никакви основания да подозираме, че птиците изпитват същите усещания. Не, за урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища-видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.

----------------------------------------------------------------------------

Жените повече не бяха дами, а и не можеше вече да се вярва на джентълменската дума. (...) Дори детството вече не бе тъй хубаво, то просто не беше едновремешното. Каква бе тогава детската грижа, освен да намериш един по-хубав камък, не съвсем закръглен, а плосък, огладен в реката, който да влиза в направената от стара обувка прашка? Къде отидоха всички хубави камъни, къде отиде онази простоватост?
Човешката памет леко потъмнява - та как да си спомняш чувството на радост, на тъга или на задушаващи трепети? Можеш единствено да помниш, че си ги изпитвал.

----------------------------------------------------------------------------


Изпадне ли човек в несигурно състояние и в опасност, привързаността може сериозно да ограничи правилните изводи. Хората грешат толкова често, когато бързат. Ако се налага да извършиш една трудна и деликатна постъпка, първо си длъжен да проучиш целта целта и тогава, приел веднъж тази цел за желана, изцяло да я забравиш и да се вдълбочиш единствено в средствата. По такъв начин нетърпението, избързването или опасенията не биха те тласнали към погрешна стъпка. Извъндредно малко са ония, които са разбрали това.

----------------------------------------------------------------------------


"-Чакай да ти обясня-каза Адам. - Доказателствата, че господ не съществува, са страшно силни, но за сума хора не са по-силни от убеждението, че го има.
-Ти нали каза, че не си обичал баща ни. Как можеш да имаш вяра в него, след като не го обичаш?
-Може би тъкмо по тази причина-бавно изрече Адам, опитвайки терена. - Ако бях го обичал, сега навярно щях да бъда ревнив към него. Също като тебе. Знае ли се - може би любовта прави хората подозрителни, съмняващи се. Не е ли истина, че когато обичаш една жена, никога не си сигурен в нея, тъй като не си сигурен в себе си? Разбирам го абсолютно ясно. Разбирам как си го обичал и колко е значело това за теб. Аз не го обичах. Той може да ме е обичал. Все ме изпитваше, нагрубяваше и наказваше, а накрая ме прати като жертворпиношение навярно, за да му се опрости нещо. Но теб не те е обичал и за това ти е имал доверие. Изглежда... Защо не? Става тъкмо обратното."


цитат от "Цар плъх"

"Слушай какво, моето момче. На този свят съществува понятието чест. Когато вършиш работа с един човек, казвай му само истината и тогава той също е длъжен да ти казва истината, иначе не би имал чест. Защитавай другите така, както очакваш те да защитят теб. Ако видиш, че човек няма чест, не се свръзвай с него, защото ще те опетни. Запомни, че има хора с чест и хора без чест. Има чесни и безчестни пари."

....


"Вярно е, и честта има степени, но човек защитава само едни принципи. Постъпи, както намериш за правилно. Избери си позиция в живота. За определени неща човек трябва да сам да взема решение. Знам, понякога е необходимо да се приспособяваш към обстоятелствата. Но, моля те, пази себе си си съвестта си, защото никой друг няма да те пази, и знай, че в даден момент едно погрешно решение може да те унищожи по-сигурно и от куршум."



-----------------------------

"В младостта човек поема такива рискове, каквито дявола би подминал."



-Птичи погром? Боя се приятелю, че твоите чудновати изрази са ми непонятни. Въобще не разбирам за какво ми говориш.
-Тогава ще ти обясня. - Макмърфи повишава глас. Макар и да не гледа към останалите Остри, които слушат някъде зад гърба му, той говори именно на тях. - Ятото зърва петънце кръв върху някоя от птиците и всички се втурват да я кълват, нали разбираш, кълват, кълват, додето разнищят птицата на кървави късове, кости и пера. В цялата тая суматоха обаче обикновенно пострадват още една-две птици и тогава идва техният ред. Междувременно нараняват други и тях също ги изкълвават до смърт, после други и други. Е-ех, братле, така само за няколко часа може да се затрие цялото ято, виждал съм ги аз тия работи. Доста страховита гледка. Единственият начин да се предотврати всичко това-при птиците де-е, като им се завържат очите. Та да не могат да виждат.

...

-Мис Рачид може и да е строга дама на средна възраст, но тя не е някакво гигантско чудовище от птичето племе, което има садистичния навик да ни кълве очите. Такова нещо за нея не можеш да кажеш, нали?
-Разбира се, че не, братле. Тя не ви кълве очите. ( ... ) Ташаците ви кълве, братле, готините ви ташаци. (...) О, не братле, тая сестра не е някаква птица-чудовище, тя е ташакоубиец. Колко съм ги виждал аз такива, дърти и млади, мъже и жени. Из цялата страна съм ги виждал-хора, които се опитват да те направят слаб, за да те накарат да спазваш нормите, да следваш техните правила, да живееш така, както те искат. И най-добрият начин да постигнат своето, да ти превият врата, да те отслабят, е като те настъпят там, където най-много те боли. Сигурно ти се е случвало, като се сбиеш с някой, да те джасне с коляно е оная работа, а братле? Умираш прав, нали? По-гадно от това няма. Повръща ти се, капчица сила не ти е останала. Ако противникът ти иска да те надвие като те прави теб по-слаб, вместо да се опита да стане сам по-силен, внимавай за коляното му. Точно това прави и тая дърта хищница, цели се в слабините ви.

Теменужка

"Теменужке, мила дружке,
мъничка си и не знаеш
колко хубаво ухаеш. "

flowers

Не знам за вас, но аз виждам, че тази теменужка си има личице :))

28.3.08

Save me from myself.

It's not so easy loving me
It gets so complicated
All the things you gotta be
Everything's changing
But you're the truth
I'm amazed by all your patience
Everything I put you through
And when I'm about to fall
Somehow you're always waiting with
Your open arms to catch me
You're gonna save me from myself


27.3.08

Записването...

Айде днес се записахме за пробните изпити. Общо 50 лв излезе.. и така.. Пожелайте ни успех... и стискайте палци да стана супичка :D:D:D


[19:54:03] Sens-able says: ;)
[19:54:05] Sens-able says: aide 4ao :D
[19:54:13] Серафим says: (bow)
[19:54:22] Серафим says: chao supichke
[19:54:22] Серафим says: :D
[19:54:26] Sens-able says: :O
[19:54:29] Sens-able says: supi4ka?!
[19:54:34] Серафим says: SU pi4ka
[19:54:35] Серафим says: :D
[19:54:43] Sens-able says: hahahahaahahahahah
[19:54:44] Sens-able says: :D:D:D:D
[19:54:45] Sens-able says: (bow)
[19:54:46] Sens-able says: haahahaha



Абе беше страхотен ден.. с хапване и пийване.....


Photobucket

Photobucket

24.3.08

wow

Аааааааааааа! Толкова е... и аз не знам какво точно, обаче ми грабна окото от раз!


PORTRAIT BUST 2 by *EvanCampbell on deviantART

23.3.08

Подаръци за сватбата...

Такааааааа
Ако още се чудите какво да ми подарите за сватбен подарък, ще ви помогна да разрешите този сложен казус.
;)

Китайски порцелан!!!
+ качествен чай...

Толкова са шарени и красиви!