Сетих се, че трябва да "прибера" един нов спомен в кутията ми.
( Имам си кутия, в която си събирам разни дреболийки, които са от разни специални, забележително момементи от моя живот.)
В главата ми изплуваха толкова много неща. За доста от тях, признавам си, бях забравила.
Една картичка от Х за Св. Валентин, в която ми казва колко много ме обича...
Някакъв договор ( ??? ) между мен и Y, че след 10 години със сигурност ще сме щастливи + подписите ни под заръката...
Снимки от почти всяка година в училище, събрани пред дъската целия клас...
За някои хора бях забравила, че съществуват...
Щастливите билетчета ( с номера 88888 и 88889, които ни се паднаха докато пътувахме заедно към "Деня на таланта", спорихме, че трябва да вземе кърпичктие, които му предлагах, защото имаше хрема. Естестевено, винаги трябва да ми противоречи, за това откавзваше около минута-две, настоявах.. ( "А представи си, че ти потече носът и нямаш салфетка!" и в крайна сметка един възрастен човек срещу нас започна да се усмихва мило :] ), опаковката от презервативите... чернова за една картичка, която не събрах смелост да дочета... мидичката... няколко от килограма карамелени бонбони, които така и не подарих ( дават аромат на кутията :] ), опаковки от бисквитките, които ми даде за училище ( нещо като десерт след шкембе чорбата...)
Фотоколажа с един от любимите... дневника ми ( и него не посмях даже да поискам да препрочита.. някак си ме е страх от това, колко заблудена, влюбена, невинна и обичаща съм била... пф... и сега съм почти такава, малко зацапана... )
Детският ми албум... десетки снимки на ухилено мъниче плюс мама и тате... във Велинград.
Да... всяка година ходихме във Велинград... а сега татко идва и ме гушка и казва, че съм негова още половина...
И в един момент като се замисля, се едно не си спомням неща от моя живот, а прочетена някога книга... не вярвам, че са ми се случвали такива неща. Хем ми става тъжно ( признавам, пуснах сълзи... :] ), хем... едно такова хубаво.
Представям си един ден, след десетилетия, как ще гледам на същите тези неща в същата тази кутия... кутията на спомените...
( Имам си кутия, в която си събирам разни дреболийки, които са от разни специални, забележително момементи от моя живот.)
В главата ми изплуваха толкова много неща. За доста от тях, признавам си, бях забравила.
Една картичка от Х за Св. Валентин, в която ми казва колко много ме обича...
Някакъв договор ( ??? ) между мен и Y, че след 10 години със сигурност ще сме щастливи + подписите ни под заръката...
Снимки от почти всяка година в училище, събрани пред дъската целия клас...
За някои хора бях забравила, че съществуват...
Щастливите билетчета ( с номера 88888 и 88889, които ни се паднаха докато пътувахме заедно към "Деня на таланта", спорихме, че трябва да вземе кърпичктие, които му предлагах, защото имаше хрема. Естестевено, винаги трябва да ми противоречи, за това откавзваше около минута-две, настоявах.. ( "А представи си, че ти потече носът и нямаш салфетка!" и в крайна сметка един възрастен човек срещу нас започна да се усмихва мило :] ), опаковката от презервативите... чернова за една картичка, която не събрах смелост да дочета... мидичката... няколко от килограма карамелени бонбони, които така и не подарих ( дават аромат на кутията :] ), опаковки от бисквитките, които ми даде за училище ( нещо като десерт след шкембе чорбата...)
Фотоколажа с един от любимите... дневника ми ( и него не посмях даже да поискам да препрочита.. някак си ме е страх от това, колко заблудена, влюбена, невинна и обичаща съм била... пф... и сега съм почти такава, малко зацапана... )
Детският ми албум... десетки снимки на ухилено мъниче плюс мама и тате... във Велинград.
Да... всяка година ходихме във Велинград... а сега татко идва и ме гушка и казва, че съм негова още половина...
И в един момент като се замисля, се едно не си спомням неща от моя живот, а прочетена някога книга... не вярвам, че са ми се случвали такива неща. Хем ми става тъжно ( признавам, пуснах сълзи... :] ), хем... едно такова хубаво.
Представям си един ден, след десетилетия, как ще гледам на същите тези неща в същата тази кутия... кутията на спомените...
4 коментара:
Изгори я, докато все още имаш тази възможност.
Сериозно.
Защо? :)
На дълъг път се тръгва с малко багаж...
И все пак това е миналото ми... част от мен :)
Публикуване на коментар