Как да изберем добър зъболекар!

Как да изберем? На кого да се доверим? Чувал съм много мнения от пациенти за добро лечение което в последствие се оказва не дотам добро! Как да получим добра дентална култура или достатъчно добра за да имаме реални изисквания и преценки за това което получаваме. Какво знаем за нашето дентално здраве.Искаме ли да получим най доброто?

talk to me...

Местя се...

Реших да сменя мястото...
Причината е тук

Адресът на новия ми блог : http://eclectical.wordpress.com

Когато тъмата се спусне, тогава очите започват да виждат

Попаднах на тази прекрасна статия тук.
Приятно четене.

Когато тъмата се спусне, тогава очите започват да виждат*

ЗА ПЪРВИ ПЪТ се срещнах с него преди двадесет години. Трябва да призная, че бях доста смутен - ако се занимавате с типография и дизайн, това е все едно католик да се срещне с папата. Десет минути по-късно, след като бе разгледал работата ми, той каза: "Всичко, което правиш, е боклук". Първоначално се почувствах оскърбен, след това ядосан, така че отговорих: "Дайте ми 50 години и ще стана по-добър от вас". Той се засмя и каза: "Точно такава нагласа трябва да имаш, но побързай - вече съм на шестдесет".

През следващите няколко години - със самочувствието на млад и амбициозен ученик - му изпращах мостри на това, което правех. Той никога не отговаряше. Един ден обаче се обади по телефона и каза: "Хайде да се видим на вечеря!". Тази вечеря се оказа тъжно събитие за мен. Като начало в продължение на един час той говори само за моите грешки. Обясняваше как трябва да се правят нещата, излагаше ми добри примери един след друг. Говореше без прекъсване. Изреди ми куп имена и ми посочи какво да чета, за да се науча, да стана по-добър. В този миг си дадох сметка, че той е загрижен. Отделя ми това време и иска да ме научи на нещо. Въпросната вечеря продължи пет часа.

Той е човек без всякакви компромиси. Нещата за него са или добри, или лоши. Всичко по средата е автоматично лошо. Има печатници, които отказват да работят с него, защото се налага да препечатват по толкова много пъти, че постоянно излизат на загуба. Когато публикува своето първо издание на годишника Compass 1993, той стига до книжарниците през ноември, но годината вече е 1995. Качеството никога не бърза. Освен това е човек с почти пълни познания по типография и история на дизайна. Не разполага с адресник - носи 400 телефонни номера единствено в паметта си. Говори за важността на това да се работи анонимно. Нарича цяло едно ново поколение от европейски дизайнери TV-babies. Мисията му е да разберем, че важно е печатното слово, посланието, а не ние. Медията не е посланието. Посланието е посланието. Ако стремежът ти е да изразиш себе си, тогава по-добре започни да изработваш глинени делви.

Всеки път, когато се срещахме, ние - или най-вече той - разговаряхме в продължение на часове. Започвахме например от величието на типографията от 20. век, преминавахме през това как всяко поколение трябва само да се учи и да придобива знания отново и отново, а свършвахме с това кой е най-добрият вид портвайн. В пътешествията на своя ум той можеше да се спира на теми като тази, че
никой днес не разбира как се прави чаша кафе или че някои елементи на ренесансовото изкуство са тотално надценени. Понякога говореше за себе си, за своето детство. Той има съвсем обикновен произход. Спомняше си тишината. Своята собствена тишина - почти винаги беше сам. Той има тежка форма на дислексия. Завършил училище само защото развил почти съвършена визуална памет. Можел да "фотографира" дълги текстове и след това да ги изписва. Веднъж, когато бил четиринадесетгодишен, запаметил едно есе за Селма Ла-герльоф**, написано от някакъв доктор по литература, и го написал като свое. Смее се и казва: "Получих четворка". На петнадесетгодишна възраст все още не познавал цялата азбука. Споделя, че му се е наложило да извърви много дълъг път, докато стигне дотук.

Учих при него в продължение на година. В тези сесии научих повече, отколкото съм научил в което и да било учебно заведение. Той твърди, че човек трябва винаги да се стреми да задава точните въпроси. Именно въпросите са важни - ако искаш да стигнеш до точните отговори.

Последния път, когато се срещнах с него, го попитах кой е най-важният въпрос - за всички нас. Въпрос, който сам да представлява отговор. Той отговори: "Как да станем по-добри".■

Гергьовден

Минаха четири много приятни дни - организирани, стегнати, такива, в които имам време за всичко и преди да заспя се чувствам удовлетворена от свършеното...

А днес е Гергьовден. По традиция както знаем се коли агне, пече се и се изяжда :D
Но да речем, че в моето семейство нещата са по - иначе, поради простата причина, че имаме фурна вкъщи. Мъжете стават още в три през нощта, идват и комшиите, които ще си пекат агнетата и започват да опалват фурната. Към 9.30 вече са опалили фурната така, че е достигната темепература, способна да разтопи стъкло. Донасят агнената... всяко е украсено с цветя... кое от кое по-красиви.
Фурната се запечатва и след 2-3 часа идват цели фамилии, за да присъстват на изваждането на агънцата. И ср разнася една чудна, вкусна миризма из цялото село.
Специално за този празник си идват децата, всички са усмихнати, весели...

Ето го и нашето агъцне





Доверете ми се, беше много вкусно! :D

Следобед имаме и събор... сергии с играчки, стрелбище, сладолед, борба с ентусизирани младежи-някой професионалисти, дошли от различни кътчета на страната, други - просто аматьори, участващи за шоуто... но пък струва си да се пробваш за награда-овца, агне, петел... :D:D:D





Обожавам захарен памук и като цяло имам възможност да ям такъв само на Гергьовден, така че не пропуснах и тази година... даже цели два опатках.. :D





Хапнахме ( повече от необходимото!) , пийнахме... и с Веско се видяхме...



Хубаво нещо са празниците -енергозахранващи, освежаващи... :))

Знаеш ли...

Знаеш ли колко е страшно човек да ти липсва
и в самота да повтаряш ти негови мисли,
чуваш как бие сърце, търсиш го с нежни ръце,
празната стая шепти:"Рано е още!"

...

Знаеш ли колко е страшно да спреш пред дома си
и да не искаш да влезеш, защото е пусто,
всичко е както преди, няма от никой следи,
в теб закрещява света:"Късно е вече!"

Мисията изпълнена :)

Отивам аз днес да дарявам кръв-ентусиазирана и нахъсана за 'спасяване на човешки живот'
докторката: -ти закуси ли?
- Ами ядох бонбон...
Поглежда ме изпод вежди и вика "бонбонът не е закуска! отивай да ядеш.. купи си там нещо.. сокче, лека закуска".
Отивам аз, купувам си натурален сок и се завръщам...
-Закуси ли?
-Пия сок...
- Трябва задължително да изядеш нещо!
- Ъм... ами добре, ще ида отново да си купя нещо за ядене...
Изядох един кроасан.. връщам се пак.. мери ми кръвното и вика "ниско е.. 90, а трябва да е поне 110, иначе не може.. изпий тука тоя медицински кофеин, пийни и едно кафе и тогава пак ще мерим".
Отивам купувам си кафе, пия го.. отчаяна... пак ми мерят кръвното, а то не мръднало..
Като по чудо пък тоя ден даже Гергана и Станислава не можеха да ме ядосат, че да ми се вдигне поне по тоя начин.
Седим с Герито и Станислава и аз такава вече нахъсана.. клякам, подскачам, пляскам с ръце, какво ли не танци играх по поръчка на Герито.. и всичко това в коридора пред лекарския кабинет. Бая хора ме гледаха странно :D
В момента, в който чак усетих как сърцето ми тупти се затичах към кабинета, че да хванем пулса...
- Момиче, ти да не си направила няколко обиколки на училището? :D:D:D
И.. ураааааааа, 120 горна граница :D:D:D

Та така, дарих кръв... направихме си сефтето с г-жа Карапеева. :))
И класната дойде, ама и тя като мене не закусила, та я върнаха... :)

Противоно на очакването да ми прилушее, се чувствам отлично :Р

Дарете кръв, спасете живот!

Ангел си дойде от Гърция.. посрещнахме го с Герито... кафенца, мафенца...
И резултати от изпита в ТУ излязоха.. 4.80... ако знаех, че 3 на 5 не е 15 и бях догледала разни други условия, можеше и към 5.40 да го докарам, ама другия път повече :)

Абе.. много много хубав деен! :Р

Авиобаза "Крумово"

Днес бях в Крумово. Да поразгледаме с Герганчето самолети и вертолети :)
Разбира се има и снимки... :)





















Термоядрен двигател













С Герито :)

Пак гавра с България

Всичко е толкова празно, толкова далеч от всичко познато, че започвам да обиквам това място, признава най-после Таня Голд.

"Има нещо очарователно в тази страна, която е сякаш на края на света. Нямам черно кожено яке и пуша само по 40 цигари на ден, но имам чувството, че принадлежа на това място. Ако искате да сте някъде, където никой не може да ви открие, елате в България. Тук годината е винаги 1977

Цялата статия тук.

Ускорител на частици

Все по-тежки сражения в Ирак. Активизиране на "Ал Кайда". Гладни бунтове в Третия свят. Задълбочаване на ипотечната криза. Всички тези проблеми може и да останат без никакво значение, ако се окаже, че двама души, завели дело във федералния съд в Хавай, са прави, писа в. "Ню Йорк таймс". Според тях гигантският ускорител за частици, изграден под швейцарска и френска територия и подготвен за включване през май, може да роди черна дупка и за частица от секундата да унищожи Земята. Учените твърдят, че това е твърде малко вероятно, но пък и едва ли имат средства, за да докажат тезата си, коментира изданието.

Физиците, обединени под шапката на Европейския център за ядрени изследвания (CERN), прекараха 14 години и похарчиха 8 млрд. долара, за да изградят Големия хадронен ускорител, в който елементарните частици ще се сблъскват със скорост близка до тази на светлината, за да пресъздадат условията във вселената в първата секунда след Големия взрив. Учените пък ще изследват внимателно останките от тези сблъсъци, за да потърсят обяснения за появата на всички елементи във вселената.

Според Уолтър Уогнър и Луис Санчо обаче учените са пренебрегнали възможността ускорителят да роди малка черна дупка, която да изяде Земята. Двамата спекулират, че гигантският магнит е в състояние и да "изплюе" нещо, наречено "стрейнджлет", което от своя страна да превърне планетата в плътна мъртва купчина от "странна материя". В иска им се посочва още, че CERN не е дал ясни данни за екологичното въздействие на експеримента.

Макар и да звучи странно, делото засяга сериозен проблем, занимаващ учените през последните години - как точно да бъде оценяван рискът при извършването на опасни експерименти и кой трябва да реши дали те да бъдат привеждани в действие. Двамата настояват на CERN да бъде забранено да пусне ускорителя, докато не са налице ясна екологична оценка и доклад за сигурността му. Освен него като ответници са призовани и федералното министерство на енергетиката, лаборатория "Ферми" и Националната научна фондация. Първото заседание по делото е насрочено за 16 юни.

Защо обаче CERN, европейска организация със седалище в Швейцария, трябва да отговаря пред хавайски съд? По думите на Джеймс Джилис, говорител на CERN, организацията все още се въздържа от коментар. "Едва ли местен съд в Хавай би могъл да има юрисдикция над международна организация в Европа, заяви той. А в предположенията, че хадронният ускорител е опасен, няма нищо ново." Джилис допълни още, че са налице два доклада за сигурността на комплекса, а трети е в процес на подготовка. "Възможността черна дупка да изяде Земята е твърде сериозна, за да оставим тази тема без обсъждане", казва и Микеланджело Мангано, член на CERN и на Групата за оценка на сигурността, готвеща последния доклад.

Големият хадронен ускорител е проектиран така, че да изстрелва протони с енергия 7 трилион волта, преди те да се сблъскат. Според Нима Аркани-Хамид, физик и експерт по елементарните частици от Принстън, в ускорителя ще се случи това, което се случва по

100 000 пъти дневно при срещата на космическите лъчи с атмосферата - т.е. нищо опасно.

Коментарите към статията са интересни.












































Източник: http://www.dnevnik.bg

Допълнителна информация:

Линк0

Линк1

Линк2

Линк3

снимки

Мъх от дърветата... :)







Бой



А после целувки... ;)





A този охлюв изкочи от една маруля.. :D

"You're Not The Man"

Колко много истини има в тая песен...

"You're Not The Man"

You're not the man who gave me everything
I've ever wanted
You're not the man
Who stepped inside my life
And haunted every, every day

You're not the man
Who said he'd never leave
Couldn't breathe
And could not sleep without me

This was someone who you left behind
A long time ago

You're not the man
Who would bleed for me
But never shed a tear
You're not the one
Said he'd always be near

You're not the man
Who threw me a lifeline
And you're not the man
I am so proud to call mine

And you're not the one
Who said he'd never leave
The one who made me believe in me
That was someone who could do no wrong
But you lost him

You're not the man
Who would bleed for me
But never shed a tear
You're not the one
Who said he'd always, always, always be here
said he'd always always be near

But don't get me wrong
Although it seems sad
It's not all bad
You see
I'm not the little girl I use to be

You're not the man
Not the one
Who said he'd always, always, always be near

He was everything you see
He made me believe in me
Said he'd alway always always be here

http://tuxedomoon.deviantart.com

От линк на линк.. ето на какво попаднах :)


love makes U fly by ~tuxedomoon on deviantART



open by ~tuxedomoon on deviantART


science by ~tuxedomoon on deviantART


evening by ~tuxedomoon on deviantART


morning v.2 by ~tuxedomoon on deviantART

И най-любимото ми!


open mind by ~tuxedomoon on deviantART

Claude Debussy...

биография



И малко David Oistrakh

Златно!

"Mъжка забавачка"

Снощи ходихме да гледаме "Мъжка забавачка".
Голям смях, чак корема да те заболи по някое време... :)

Ето накратко за какво става въпрос в представлението:

“Мъжка забавачка” от Кристоф Магнусон е съвременна немска комедия. Първата й премиера е през 2003 г. в Бон. Скоро след това пиесата се превръща в култов хит. През ноември 2005 г. е поставена в Берлин. Спектакълът на Драматичен театър –Пловдив е първото й представяне в България. Трима приятели са си обзавели “мъжка стая” в подземен етаж на голям хипермаркет. Там те намират спасение след изморителното съботно петчасово пазаруване с жените си. В своя таен оазис те могат необезпокоявани от никого да се занимават със своите хобита, да се оплакват от жените си и да правят смели планове за бъдещето. Комедийните ситуации, в които попадат, са провокирани от един пожарникар, който иска да закрие тяхното убежище. Разбира се, обсебен от техния свят, той става един от тях. Животът тук и с тях му харесва много повече, отколкото там и с нея. В крайна сметка, както може да се предполага, след голямото мъжко забавление в малката мъжка забавачка силните на вид слаби мъже се завръщат при слабите си на вид силни жени. Щастлив край в името на най-смисления съюз между мъжа и жената – семейството. Добра драматургия! Ярки актьорски изпълнения! 100 минути гарантиран смях! Приятно гледане!

източник

Ако някой иска да прекара една забавна вечер, изпълнена със смях - препоръчвам постановката :)

Щракнах няколко снимки...

"Гепи"

Дъжд, вятър, дъжд, вятър... цялата станах мокра докато се добера до заветното "Гепи".
А там тълпа от хора чака концерта на "Angels of pain" ... не ни пускаха на всичкото отгоре и хайде зъзнене още на студа...
Но си струваше де... видях се с Мимето, Ивето, Додо, Панито, Денито, че даже и с Наката :)) ...
То заради Додо стана цялата работа покрай ходенето ми на концерта му де... тоест не неговия концерт, а на групата му... ( уточнявам, да не се засегнат останалите членове :D )

Та снимах, снимах...





Снимка с Додо така и не си издействах, но пък с Мимето (жена му :намиг: ) стана работата :D:D:D




Та така... цяла вечер рок и разни разнообразни + уреждане на бъдещи срещи ... нека ми е зле :D

Успех пожелавам на групата ииии все нови и нови концерти.. :)

edit: Страхотен плакат!

:D:D:D

Работници ;)

Идеалната картинка към поговорката "Един работи, другите го гледат." :))

И не, че тоя парк не можеха да го изчистят 2-3 човека, ама хайде ;) Що да оптимизираме нещата и да се върши повече работа...

Гавра с Vista

Будуване

Най-после Apache-то тръгна... и аз взех че започнах да се ориентирам в нещата :)
Интересното е, че помня разни работи от времената, когато бях с линукс.. ехааааа... имало било някаква полза :)

Попаднах тука на разни симпатични сайтчета. Примерно това, та утре ще се позанимавам да си доизкусуря разни работи по компа. И без това съм във ваканция..

А преди около 30 мин. свърши най-страхошният филм, който съм гледала.
Uzumaki го препоръча, аз го препоръчвам и на вас... само че чакам отзиви след като го изгледате :)

Моите бяха:

Fanito ‎(23:42):

току що изгледах рек

цялата треперя

Fanito ‎(23:43):

!!!!!!!!!!!


Верно през цялото време на филма подържах един постоянен повишен пулс + чувство на тревога и страх, но филма си го бива. :)

Докато отразяват работата на нощната смяна на пожарната в малък град, амбициозна млада телевизионна репортерка (Manuela Velasco) и нейният оператор следват екипа при сигнал за спасяване на възстара жена, неспособна да избяга от пъкъла, който унищожава дома й. При пристигането им на мястото, спокойният среднощен въздух е пронизан от звука на ужасяващи писъци и телевизионният репортаж приема неочакван мрачен обрат...

Ето и линкче за сваляне.



















И приятно гледане :D