СМЯХ СМЯХ СМЯХ

Who`s gonna stop the rain

There is no rose without a thorn
No rain without the storm
There is no laughter without tears
No wisdom without years
In a world gone crazy
Torn between the roads
That we must choose
Win or lose
If every soul should lose it's way
If every face should lose it's name
Tell me who's gonna stop the rain?

Each day another boy and girl
Sets foot into this world
One reaches out to touch the sky
One never learns to fly
Where is it written in the stone
That any child should walk alone
Out on their own?
If no one tries to end this game
Or find a way to ease the pain
Tell me who's gonna stop the rain?
Who's gonna stop
The rain?
I said who's gonna stop the rain?
Hey, hey, yeah

How many rivers must we cross before we learn
That the flood is rising high
And the bridges all have burned
Each time another dream is washed into the sea
It's another piece of you
It's another piece of Me
Oh yeah

Sure as the blood runs through your veins
Sure as the falling rain, oh yeah

We'll taste the tears of each defeat
the bitter and the sweet, yeah, oh yeah

As the days grow colder
Wonder if we'll ever see the sun
When winter comes, yeah
If no one stands to take the weight
If no one answers to the blame
Tell me who's gonna stop the rain?

Who's gonna stop the rain?
If every soul should lose it's way
If every face should lose it's name
If no one tries to end this game
Or find a way to ease the pain
Who's gonna stop the rain?
If no one stands to take the weight
If no one answers to the blame
Tell me who's gonna stop?
Who's gonna stop
The rain?
Who's gonna stop the rain?

Тодор Колев - Човекоядката

Че аз съм жадувала за театър!
Тоя ден го чаках от мига в който си купихме билети.
Няма да се правя на кой знае колко задълбочено разбираща от театър, за изказвам критика и кой знае колко задълбочено мнение.

Кратко и ясно-театърът и всички емоции около него ( тичането за въображаевмия рейс, случайната среща с Мимето и Додо на Главната-вървяха гушнати и се целуваха... англоговорещия мъж, който се напъваше да обясни, че иска от всеки вкус фурнета по една... и т.н.) бяха страхотни и много силни.


По време на постановката два пъти се разплакох и няколко пъти цялата ме побиваха тръпки.
И Тодор Колев какви чудеса прави с интунацията на гласа си!
Хареса ми!
Много ми хареса... въздействащо :)



Ето и снимки, като предварително се извинявам за не особено доброто качество, но са снимани от балкона с не особено подходяща за условията техника :)




































И цялата зала на крака :)

Снимки

Снимки

Прекрасни два дни.

Lose yourself

Look, if you had one shot, or one opportunity
To seize everything you ever wanted - One moment
Would you capture it or just let it slip?

He's nervous, but on the surface he looks calm and ready
To drop bombs, but he keeps on forgettin
What he wrote down, the whole crowd goes so loud
He opens his mouth, but the words won't come out
He's choking, how everybody's joking now
The clock's run out, time's up over, bloah!
Snap back to reality, Oh there goes gravity
Oh, there goes Rabbit, he choked
He's so mad, but he won't give up that
Easy, no
He won't have it , he knows his whole back's to these ropes
It don't matter, he's dope
He knows that, but he's broke
He's so stagnant that he knows
When he goes back to his mobile home, that's when it's
Back to the lab again yo
This this whole rhapsody
He better go capture this moment and hope it don't pass him

You better lose yourself in the music, the moment
You own it, you better never let it go
You only get one shot, do not miss your chance to blow
This opportunity comes once in a lifetime yo

And I'm gone
I don't like where I'm goin
Sorry mama I've grown
I must travel alone
Ain't no followin no footsteps
I'm makin my own
Only way I know how to escape from this 8 Mile Rd.

Ядрения разпад стана пълнолетен 8-)

Като за начало ще запазя в тайна какво и кой е ядрен разпад...

Оказахме се с четири свобдни часа! Е, освободихме и рожденичката от нейните :D:D

Първо се забихме в гадно, гнусно... квартално някакво си нещо. Единственото красиво нещо в него беше двамата шахматисти.

Настоях да си ходим, защото твърде много ми дойдоха разни безлични хора навсякъде около мен. Всеки взел по една бира, гледа в една точка умряло и мълчи. Е не, мерси... И някаква патка от съседната маса да оглася всичко в радиус 5 метра.

Отидохме 30 метра по-надолу :D
В "Дядовата къща"...
Хубаво беше като цяло :)

Минах и през Анелийката... изяви желание да се возим безразборно в асансьора. Ухилва се с една детска усмивка и "Хайде пак" и натиска безразборно по етажите. Така около пет минути докато не ни се зави свят и ни прилоша :D

А после дойде и време да "посвършим малко работа". Айде юруш, решавай задачи.. ония тъпи задачи, които искат само сметки и не особено мислене. Ама бях и обещала да помогна за класната :)
То така се хилихме, че за 30 мин решавах по 3-4 задачи, ама нищо де. Важно е, че разбрах, че танцувам като тюлен, приличам на кучето и и се храня като нежна маймунка :D:D

Прибирам се аз по някое си време. Гледам на долния етаж пред вратата комшията си сложил някаква чиния. Чудя се к'во става тука и изведнъж така се стреснах! Пред вратата ни застанала една котка, ама точно в центъра, свила се и ме гледа в очите! Не щеше да се дръпне да си вляза вкъщи :D тцтц.. явно вече ще живее във входа, няма лошо :)

Та така... много хубав ден. Както каза Герганчето " Все едно е някакво безвремие".

Малки сладуранчета

Всички сме имали бебешки изцепки... аз например първо съм лазела назад :D

Ето ги и забавните бебетаааа: