Ядрения разпад стана пълнолетен 8-)

Като за начало ще запазя в тайна какво и кой е ядрен разпад...

Оказахме се с четири свобдни часа! Е, освободихме и рожденичката от нейните :D:D

Първо се забихме в гадно, гнусно... квартално някакво си нещо. Единственото красиво нещо в него беше двамата шахматисти.

Настоях да си ходим, защото твърде много ми дойдоха разни безлични хора навсякъде около мен. Всеки взел по една бира, гледа в една точка умряло и мълчи. Е не, мерси... И някаква патка от съседната маса да оглася всичко в радиус 5 метра.

Отидохме 30 метра по-надолу :D
В "Дядовата къща"...
Хубаво беше като цяло :)

Минах и през Анелийката... изяви желание да се возим безразборно в асансьора. Ухилва се с една детска усмивка и "Хайде пак" и натиска безразборно по етажите. Така около пет минути докато не ни се зави свят и ни прилоша :D

А после дойде и време да "посвършим малко работа". Айде юруш, решавай задачи.. ония тъпи задачи, които искат само сметки и не особено мислене. Ама бях и обещала да помогна за класната :)
То така се хилихме, че за 30 мин решавах по 3-4 задачи, ама нищо де. Важно е, че разбрах, че танцувам като тюлен, приличам на кучето и и се храня като нежна маймунка :D:D

Прибирам се аз по някое си време. Гледам на долния етаж пред вратата комшията си сложил някаква чиния. Чудя се к'во става тука и изведнъж така се стреснах! Пред вратата ни застанала една котка, ама точно в центъра, свила се и ме гледа в очите! Не щеше да се дръпне да си вляза вкъщи :D тцтц.. явно вече ще живее във входа, няма лошо :)

Та така... много хубав ден. Както каза Герганчето " Все едно е някакво безвремие".