Страхотна книга, с нетипичен сюжет.
Малко цитати:
Използва сърцето ми. След това се обръща и го стъпква.
---Безполезно е. По природа не мога да мразя. Сякаш някъде вътре в мен всеки ден се произвеждат някакво количесто доброта и добра воля. И трябва да се излее навън. Запушвам го, но след време то избликва.
---
Има само един начин да направиш каквото и да било. Правилният. Не това, което разбирах под "правилно" в "Лейдимонт". Това, което ти чувстваш, че е правилно. Твоето собствено правилно.
---
Сякаш бушоните на лампите са изгорели. Тук съм в черната истина.
---
Бог е импотентен. Той не може да ни обича. Мрази ни, защото не може да ни обича.
---
(Нощ.) След вечеря се опитах да го науча какво да търси в абстрактното изкуство. Безнадеждно е. Наблъскал е в нещастната си помрачена куфалница, че изкуството е попиляно ( не разбира защо не "трия" ), ако не постигне точна, фотографска прилика, и че да правиш хубави, хладни платна( Бен Никълсън), е в известен смисъл ненормално. "Виждам, че има приятни шарки" - каза той. Но не може да се съгласи, че да правиш "приятни шарки" е изкуство. Сигурен съм, че за него някои думи имат ужасно силен, скрит смисъл. Всичко, което е свързано с изкуство, го смущава ( и хипнотизира, предполагам). Всичко това е в известен смисъл ненормално. Той знае, че великото изкуство е велико, но за него "велико" означава заключено в музей и споменавано само когато искаш да блеснеш. Живото изкуство, модерното изкуство го шокира. Не можеш да му говориш за него, защото думата "изкуство" предизвиква в главата му цял порой мисли, изтъкани от вина и ужас.
Ще ми се да знам дали има много хора като него. Разбира се, сигурна съм, че мнозинството, особено новите хора, не дава пет пари за което и да е от изкуствата. Но дали това е така, защото са като него? Или защото просто не се интересуват. Имам предвид , наистина ли изкуствата ги отегчават ( така че нямат нужда от тях ) или пък ги шокират и разочароват, така че трябва да се преструват на отегчени?
0 коментара:
Публикуване на коментар