29.10.07

Кебапчетааа

Та да споделяяяяяяяя, че днес осъществих голямата си кулинарна мечта от повече от една година: ядох кебабчета от централна гара..... мдаааааааааа! С хлебче, две кебабчета и кетчуп! Анито ме гледаше странно, аз се хилих в рейса, докато ги ядох... хаха :D

Скоро ще се къдря като овца ( такъв ме предупреди Анито, че ще е ефекта) с едни ролки... хаха :D

28.10.07

Неделен следобед

Най-после ще тръгваме на училище и нещата ще влязат в релси. Понякога човек има нужда точно от нещо такова... Реших да поразчистя. Всъщност всичко започна от издирването на тетрадката ми по английски, която след претършуването на всички възможни шкафе така и не се появи. Но пък си намерих доста позабравени книги, материали плюс бая боклуци, които заминаха на пътешествие до кофата за боклук.
Една година по-късно ще си върна книгите от училищната библиотека

Намерих си и диска с драйверите за уеб-камерата и урааааааааа вече работи!

В едно литературно списание попаднах на разни хубави неща... отдавна не бях чела поезия :)


-"Иконостас"-

Дали тура, или ези-

пред теб е
твоята пътека...
Дървото,
дето е дърво,
и то сълзи -
какво остава за човека.

"Автопортет"

Живеем в този шантав век
от лаф на лаф,
от секс на секс...
На външен вид
изпит човек-
по-точното: изпит на екс.

Автор: Васил Сотиров

18.10.07

Есен, есен...

Ама колко е хубаво да седиш в парка, а той да е залят в музика. Бяхме с Анито. Седиш си.. и гледаш как хората забързано минават покрай теб. Слънцето се прокрадва през златните есенни листа и образува странни фигурки по повърхностите. Като по сладникав сценарии пуснаха Mary Boys Band - Непознати улици.

И никой не разбра... отива си лятото, идва есента... Тръгвам някъде и непознати улици ще извървя.. себе си искам да разбера...

Аз ли съм това момиче, дето в спомените тича...

Ани: "Точно каквото е сега..." .... ........ ......................


Един гълъб кацна на чешмичките ( ония трите, които са със зависещи една от друга нялагане) и седя минути там...

Ядох и кокосов сладолед! :Р Със заливка от бял шоколад... Сигурно ще ми е последния сладолед за сезона :)

Ооо... возихме се в двуетажното 29 ( ест. на втория етаж ;) )

Не е истина каква атракция е този втори етаж за малките деца... така се случи, че на задниата седалка се смениха две малчуганчета докато стигнем до "Тракия" и двете се впечатляваха на разни дребни неща... разни възклицания.. "уаааау.. виж, виж...".

Когато си по-нависоко, виждаш повече, но с по-малко детайли.

Количеството или качеството?

Горе или по-нагоре? Долу?

Пристигнахме и в "Тракия" и .. хм, абе като се запозная с някой и ми действа много освежаващо. Сякаш се докосваш до още нечий живот, макар и много, много бегло. Учителят и по биология е пич. Мда... чак изрази респекта си към математиката и математиците :D


Ята, ята... пак отлитат, отлитат на юг
и светът внезапно, и светът внезапно става по-друг.
Есен, есен.. умиращ сезон...

----------------
Now playing: Mary Boys Band - Nepoznati ulici
via FoxyTunes

Стереометрия

Такааааммм
Днес се открива сезона на стереометрията Престраших се, наканих се и я почвам
Всъщност не, че е кой знае колко страшна, но просто все отлагах точно този дял от кандидат-студентската ми подготовка


Пак съм заредена за n-ти тур математика! хаха :D
Даже се сетих какво ми каза Гошето... Нахъсвал се с две песни, едната от които Tina Turner-Simply the best ( и определено и на мене ми действа мутивиращо :P )

Хаха.. понякога си представям, че вече съм приета и почвам да се размечтавам хахаха :D
Стурва си бе, струват си усилията...

Тааааааааа... отивам да уча!

16.10.07

Много снимки много нещо....


ехаа, днес бая се повживях на фотографка :D











13.10.07

Дефицит

Усещам някакъв дефицит на хора, около мен.. Някак си е празно... А можеше да е изпълнено със смях и бръщолевене. Или пък с мълчание... Само да не е празно. И точно в такива моменти умът ми започва да скита безцелно. Отива на абсурдни места, сякаш точно там ще намери онова, което търси. Скитник. На тъмно съм и виждам светулки. Виждам само светулки. Махам ръце хаотично, току виж съм уловила някоя, но е само илюзия и размахване... Размах, размах... изтощение.

Quotes

Hope is a bad thing. It means that you are not what you want to be. It means that part of you is dead, if not all of you. It means that you entertain illusions. It's a sort of spiritual clap, I should say.


Miller, Henry on Hope

Sin, guilt, neurosis --they are one and the same, the fruit of the tree of knowledge.


Miller, Henry on Knowledge

Life moves on, whether we act as cowards or heroes. Life has no other discipline to impose, if we would but realize it, than to accept life unquestioningly. Everything we shut our eyes to, everything we run away from, everything we deny, denigrate or despise, serves to defeat us in the end. What seems nasty, painful, evil, can become a source of beauty, joy, and strength, if faced with an open mind. Every moment is a golden one for him who has the vision to recognize it as such.


Miller, Henry on Life and Living

Obscenity is a cleansing process, whereas pornography only adds to the murk.


Miller, Henry on Obscenity

Quote from Quotations Book




When part of what you're trying to get at is the truth hidden under a taboo, or when you want to nail a hypocrisy, laughter is a very useful tool. I want to show the painful side of existence, but there is no question

Todd Solondz
---

A pessimist? That's a person who has been intimately acquainted with an optimist.
Elbert Hubbard

11.10.07

Разпятие в розово

Nexus.

Разпятие в розово.

Човек, който не успява да се отърве от себе си.

"- Менталист, който може да накара дори хуя си да мисли. Пак се смееш. Но е трагично. Младото момиче, за което ти говорих - тя ме мисли за велик ебач. Не съм. Но тя е. Страхотно се ебе. Аз... аз еба с мозъка си. Все едно водя кръстосан разпит, но с хуя си вместо с разума си. Гадно звучи, нали? И е. Защото колкото повече еба, толкова повече се съсредоточавам върху себе си. От време на време - с нея, искам да кажа - изведнъж се осъзнавам и се питам кой ли е отсреща. Сигурно е махмурлук от чекиите. Схаващаш, нали? Вместо сам да си го правя, някой ми го прави. По-хубаво е от чекиите, защото си още по-независим. Момичето, разбира се, си прекрава страхотно. Може да прави с мен каквото си поиска. Точно там е гъделът за нея... това я възбужда. Ала тя не знае - може би, ако и го кажа, ще се уплаши... е, че мен ме няма там. Нали го знаеш израза "цял съм слух". Е, аз цял съм разум. Разум, към който е прикрепен хуй, ако може така да се каже... "

...

"Любопитно, но темата, която в момента най-много занимаваше ума му, беше безсмъртието. Какво ли е чувството на онзи свят, искаше да знае той, ако човек загуби личността си след смъртта? Беше убеден, че един живот не стига, за да разреши проблемите си.
- Още не съм започнал да живея собствения си живот-каза той, - а вече гоня петдесетте. Човек трябва да живее сто и петдесет-двеста години - тогава току-виж стигнал донякъде. Истинските проблеми започват чак след като приключиш със секса и с всички материални затруднения. На двайсет и пет си мислех, че знам всички отговори. Сега смятам, че нищичко не знам. "
...


"Аз съм морален пъзльо."

...

"Както и да е, онова, което исках да кажа, е: не е толкова ужасно, да прекараш живота си в затвора... ако имаш буден ум. Ужасното е сам да се превърнеш в затвоник. А такива са повечето от нас - сами са се натикали в затвор. (...) Видиш ли живота с ясен поглед, прозираш, че е фарс. Грандиозен фарс. Представи си човек, който пропилява живота си да защитава и осъжда другите! Правото е пълна лудост! Никой не е прокопсал от това, че имаме закони. Не, това е глупашка игра, на която сме придали важност, като сме и лепнали помпозно име. "

...

Виж, Достоевски е мъртъв, с него е свършено. И точно от там започваме. От Достоевски. Той се е занимавал с душата. Ние ще се занимаваме с разума. (...) Независимо дали го знаеш или не, на света не е останало такова нещо, което би могло да се нарече душа. Което отчаси обяснява защо ти е толкова трудно да започнеш да пишеш. Как да пишеш за хора без души? Аз обаче мога. Открай време живея точно с такива хора, работя с тях, изучвам ги, анализирам ги. Не говоря само за клиентите ми. Лесно е да гледаме на престъпниците като на бездушни. Но ако ти кажа, че навсякъде няма нищо друго освен престъпници, без значение накъде ще погледнеш? Човек не е длъжен да бъде виновен за престъпление, за да е престъпник.

...

"Ти се подчиняваш на закона на инерцията."

...

"Всички религии ни пробутват захаросани хапчета за гълтане. Искат да преглътнем онова, което никога няма да можем да преглътнем и няма да преглътнем - смъртта. Човекът никога няма да приеме идеята за смъртта, никога няма да се примири с нея. (...) Няма причина да мрем - никаква. Умираме, защото ни липсва вяра в живота, защото отказваме да се предадем напълно на живота... (...) Не е ли очевидно, че целият ни начин на живот е посвещение на смъртта? В отчаяние да предпазим, да предпазим създаденото от нас, ние предизвикваме собсветната си смърт. Не се предаваме на живота-борим се да избегнем смъртта. Което означава не че сме изгубили вяра в Бога, а в самия живот. Да живееш в опаснот, както в казал Ницше, означава да се довериш на жизнената сила и да прекратиш битката с фантома, наречен смърт, фантома наречен болест, фантома наречен грях, фантома наречен страх и т.н. Светът на фантомите! Това е светът, който сме създали за себе си. (...) Всяка пречка, всяка бариера, всяка стена, която ни спъва, е наше собствено творение. Няма нужда да немасваме Бог, дявола или съдбата.

2.10.07

Вечерта...

Вечерта се посвещава на Роби Уилиамс и романтиката :)

-->