30.3.08

Любими цитати

Поразрових се в стария ми блог и попаднах на някои цитати, които е хубаво да бъдат препрочетени отново и отново...

Ричард Бах-"Едно"

- Нима има нещо, което да се ражда човешко?
- Разбира се! Най-долните... дори разрушителите, дори убийците са човеци - заявих аз. - Може и да не ни харесват, но това са човешки същества.

Тя поклати глава.

- Човешкото същество е изражение на живота, носи светлина, отразява любовта във всяко измерение, което избере да докосне, във всяка форма, която избере да приеме. Човещината не е физическо описание, тя е духовна цел. Тя не е нещо, което получаваме наготово, а нещо, което трябва да заслужим.

------------------

"Когато обичаш някого, когато знаеш, че е готов да учи и да расте, го пускаш на свобода. Как щяхте да учите, как щяхте да се потопите в преживяванията си, ако знаехте, че съм там, като щит между вас и възможностите за избор?"

------------------

Колко си наблюдателна, за да отбележиш, че не оставих стъпки по пясъка. С това исках да ви напомня сами да избирате пътищата си, да следвате висшето си чувсто за справедливост, а не чуждото.

-----------------

- Винаги съм смятал, че духовните спътници споделят безусловна любов, че нищо не е в състояние да ги раздели.
- Безусловна? - повтори тя. - Ако аз съм жестока и изпълнена с безпричинна омраза, ако постоянно те тъпча, винаги ли ще ме обичаш? Ако те пребивам до смърт, ако се запилявам с дни, ако лягам с всеки срещнат мъж, ако проигравам на комар последното ни петаче и се прибирам пияна-заляна, пак ли ще ме обичаш?
- Хм, като се замисля, любовта ми сигурно ще поохладнее - признах аз. Колкото по-застрашение сме, толкова по-малко обичаме. - Интересно, да обичаш някого безусловно означава да не те е грижа какъв е този човек и какво върши! Излиза, че безусловната любов е равносилна на безразличието!

И най-мъничката промяна днес ни отвежда към едно съвършенно различно утре. Големи награди очакват онези, които поемат по трудните пътища, но тези награди остават скрити с години. Всеки избор се прави на сляпо, без гаранции от заобикалящия ни свят. Единственият начин да избегнеш всички плашещи решения е да напуснеш обществото и да станеш отшелник, а това е много плашещ избор. А това е свързано с характера. Характерът се изгражда, когато следваме върховното си чувсто за правда, когато избираме да повярваме в идеалите, без да сме сигурни, че ще успеят. Едно от предизвикателсвата на нашето приключение на земята е да се издигнем над мъртвите системи-войни, религии, нации, унищожение-да откажем да участваме в тях и да изразим вместо това висшия си аз, който можем да бъдем.

Никой не може да разреши проблема на онзи, чийто проблем е, че не иска разрешаване на проблемите!

Независимо колко сме квалифицирани и заслужили, ние никога не ще постигнем по-добър живот, докато не сме способни да си го представим и не си позволим да го имаме.

Човек поверява живота си на онова, в което вярва!

Идеите трябва да те подкрепят, те трябва да поемат тежестта на въпросите ти и тежестта на стотиците, хилядите и десетките хиляди критици, циници и разрушители. Идеите трябва да устояват на ударите на всички свои последици!

Ужасно е да се провалиш, като изневериш на убежденията си, но още по-лошо е, когато идеите, които сме изповядвали цял живот, се окажат погрешни.


Бедите не са най-лошото, което може да ни се случи. НИЩОТО е най-лошото, което може да ни се случи!

Лесният живот не ни учи на нищо! В крайна сметка единствено наученото има значение: какво сме научили и дали сме пораснали.

Ние чертаем живота си по силата на решенията си. Най-безпомощни се чувстваме, когато правили избора си по подразбиране, когато не сме начертали сами живота си.

Как може да възнегодуваме срещу живота, който сме си създали сами? Кого да обвиняваме и на кого да благодарим, ако не на самите себе си? Кой може да го промени във всеки един момент, ако не ние?

Няма беда, която да не може да се превърне в благословия, и няма благословия, която да не може да се превърне в беда.


----------------
Волтер - "Орлеанската дева"

"Щастливи времена; разгул навред витае;
кръстосва глупостта страната в танец лек,
гърми с дрънкалки тя и скача, и нехае;
забравил своя Бог, тук смъртният човек
на всичко е готов, освен да се покае"


-------------

Джон Стайнбек:

„В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна.“
„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.“
„Животът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…“
„Проблемът е, че аз наистина харесвам жените. Неприятностите идват само от омъжените.“


На този свят има родители-хора, на които им се раждат чудовища-вярвам в това. Едни могат да се видят: клети и страшни, с грамадни глави и малки телца; някой се раждат без ръце, без нозе, някои-с по три ръце, други с опашки или с ута, поставени на различни места. Мислело се е, че това става случайно и че никой не е виновен. А навремето се е смятало, че те са видимото наказание за скрити грехове.
Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършенни, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?
В по-голяма или малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. Човекът, който губи ръката си при нещастен случай, води страхотна борба, додето се нагоди към недъга, докато роденият без ръце страда само заради хората, които го намират за по-особен. Тъй като никога не е имал ръце, те не му липсват. Понякога, докато сме малки, въобразяваме си какво би било да имахме криле, но няма никакви основания да подозираме, че птиците изпитват същите усещания. Не, за урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища-видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.

----------------------------------------------------------------------------

Жените повече не бяха дами, а и не можеше вече да се вярва на джентълменската дума. (...) Дори детството вече не бе тъй хубаво, то просто не беше едновремешното. Каква бе тогава детската грижа, освен да намериш един по-хубав камък, не съвсем закръглен, а плосък, огладен в реката, който да влиза в направената от стара обувка прашка? Къде отидоха всички хубави камъни, къде отиде онази простоватост?
Човешката памет леко потъмнява - та как да си спомняш чувството на радост, на тъга или на задушаващи трепети? Можеш единствено да помниш, че си ги изпитвал.

----------------------------------------------------------------------------


Изпадне ли човек в несигурно състояние и в опасност, привързаността може сериозно да ограничи правилните изводи. Хората грешат толкова често, когато бързат. Ако се налага да извършиш една трудна и деликатна постъпка, първо си длъжен да проучиш целта целта и тогава, приел веднъж тази цел за желана, изцяло да я забравиш и да се вдълбочиш единствено в средствата. По такъв начин нетърпението, избързването или опасенията не биха те тласнали към погрешна стъпка. Извъндредно малко са ония, които са разбрали това.

----------------------------------------------------------------------------


"-Чакай да ти обясня-каза Адам. - Доказателствата, че господ не съществува, са страшно силни, но за сума хора не са по-силни от убеждението, че го има.
-Ти нали каза, че не си обичал баща ни. Как можеш да имаш вяра в него, след като не го обичаш?
-Може би тъкмо по тази причина-бавно изрече Адам, опитвайки терена. - Ако бях го обичал, сега навярно щях да бъда ревнив към него. Също като тебе. Знае ли се - може би любовта прави хората подозрителни, съмняващи се. Не е ли истина, че когато обичаш една жена, никога не си сигурен в нея, тъй като не си сигурен в себе си? Разбирам го абсолютно ясно. Разбирам как си го обичал и колко е значело това за теб. Аз не го обичах. Той може да ме е обичал. Все ме изпитваше, нагрубяваше и наказваше, а накрая ме прати като жертворпиношение навярно, за да му се опрости нещо. Но теб не те е обичал и за това ти е имал доверие. Изглежда... Защо не? Става тъкмо обратното."


цитат от "Цар плъх"

"Слушай какво, моето момче. На този свят съществува понятието чест. Когато вършиш работа с един човек, казвай му само истината и тогава той също е длъжен да ти казва истината, иначе не би имал чест. Защитавай другите така, както очакваш те да защитят теб. Ако видиш, че човек няма чест, не се свръзвай с него, защото ще те опетни. Запомни, че има хора с чест и хора без чест. Има чесни и безчестни пари."

....


"Вярно е, и честта има степени, но човек защитава само едни принципи. Постъпи, както намериш за правилно. Избери си позиция в живота. За определени неща човек трябва да сам да взема решение. Знам, понякога е необходимо да се приспособяваш към обстоятелствата. Но, моля те, пази себе си си съвестта си, защото никой друг няма да те пази, и знай, че в даден момент едно погрешно решение може да те унищожи по-сигурно и от куршум."



-----------------------------

"В младостта човек поема такива рискове, каквито дявола би подминал."



-Птичи погром? Боя се приятелю, че твоите чудновати изрази са ми непонятни. Въобще не разбирам за какво ми говориш.
-Тогава ще ти обясня. - Макмърфи повишава глас. Макар и да не гледа към останалите Остри, които слушат някъде зад гърба му, той говори именно на тях. - Ятото зърва петънце кръв върху някоя от птиците и всички се втурват да я кълват, нали разбираш, кълват, кълват, додето разнищят птицата на кървави късове, кости и пера. В цялата тая суматоха обаче обикновенно пострадват още една-две птици и тогава идва техният ред. Междувременно нараняват други и тях също ги изкълвават до смърт, после други и други. Е-ех, братле, така само за няколко часа може да се затрие цялото ято, виждал съм ги аз тия работи. Доста страховита гледка. Единственият начин да се предотврати всичко това-при птиците де-е, като им се завържат очите. Та да не могат да виждат.

...

-Мис Рачид може и да е строга дама на средна възраст, но тя не е някакво гигантско чудовище от птичето племе, което има садистичния навик да ни кълве очите. Такова нещо за нея не можеш да кажеш, нали?
-Разбира се, че не, братле. Тя не ви кълве очите. ( ... ) Ташаците ви кълве, братле, готините ви ташаци. (...) О, не братле, тая сестра не е някаква птица-чудовище, тя е ташакоубиец. Колко съм ги виждал аз такива, дърти и млади, мъже и жени. Из цялата страна съм ги виждал-хора, които се опитват да те направят слаб, за да те накарат да спазваш нормите, да следваш техните правила, да живееш така, както те искат. И най-добрият начин да постигнат своето, да ти превият врата, да те отслабят, е като те настъпят там, където най-много те боли. Сигурно ти се е случвало, като се сбиеш с някой, да те джасне с коляно е оная работа, а братле? Умираш прав, нали? По-гадно от това няма. Повръща ти се, капчица сила не ти е останала. Ако противникът ти иска да те надвие като те прави теб по-слаб, вместо да се опита да стане сам по-силен, внимавай за коляното му. Точно това прави и тая дърта хищница, цели се в слабините ви.

Теменужка

"Теменужке, мила дружке,
мъничка си и не знаеш
колко хубаво ухаеш. "

flowers

Не знам за вас, но аз виждам, че тази теменужка си има личице :))

28.3.08

Save me from myself.

It's not so easy loving me
It gets so complicated
All the things you gotta be
Everything's changing
But you're the truth
I'm amazed by all your patience
Everything I put you through
And when I'm about to fall
Somehow you're always waiting with
Your open arms to catch me
You're gonna save me from myself


27.3.08

Записването...

Айде днес се записахме за пробните изпити. Общо 50 лв излезе.. и така.. Пожелайте ни успех... и стискайте палци да стана супичка :D:D:D


[19:54:03] Sens-able says: ;)
[19:54:05] Sens-able says: aide 4ao :D
[19:54:13] Серафим says: (bow)
[19:54:22] Серафим says: chao supichke
[19:54:22] Серафим says: :D
[19:54:26] Sens-able says: :O
[19:54:29] Sens-able says: supi4ka?!
[19:54:34] Серафим says: SU pi4ka
[19:54:35] Серафим says: :D
[19:54:43] Sens-able says: hahahahaahahahahah
[19:54:44] Sens-able says: :D:D:D:D
[19:54:45] Sens-able says: (bow)
[19:54:46] Sens-able says: haahahaha



Абе беше страхотен ден.. с хапване и пийване.....


Photobucket

Photobucket

24.3.08

wow

Аааааааааааа! Толкова е... и аз не знам какво точно, обаче ми грабна окото от раз!


PORTRAIT BUST 2 by *EvanCampbell on deviantART

23.3.08

Подаръци за сватбата...

Такааааааа
Ако още се чудите какво да ми подарите за сватбен подарък, ще ви помогна да разрешите този сложен казус.
;)

Китайски порцелан!!!
+ качествен чай...

Толкова са шарени и красиви!













Horchat hai caliptus

Винаги съм си мислила, че това е някоя любовна песен... и ето че днес ми хрумна да проверя за какво иде реч в текста...
Хм, по-хубаво е от любовна песен :))

When mother came here young and beautiful then father on a hill built her a house the springs passed, half a century passed and curls turned into white hair But on the sure of the Jordan (river) like nothing has changed the same silence and same decoration The grove (small forest) of eucalyptus, the bridge, boat and salty odor on the water on the path are going down the group of infants in the Jordan they paddle thier feet the children grew and learned to swim and the youth are rowing in two But on the sure of the Jordan like nothing has changed the same silence and same decoration (this is another part of the song in Hebrew but I don't see it below) Beyond the Jordan the cannons thundered and the peace came back at the end of the Summer all the babies became people and again on the hill a house was built. But on the sure of the Jordan like nothing has changed the same silence and same decoration.

( преводът е от един форум, за това не е в стихотворна форма...)

А ето я и песента иии каква приятна изненада... оказа се преведена дори на български!!!!!!!

Айде приятно слушане ;)

22.3.08

Айдее! Открих сезона на федербала :D

Честита ви първа пролет, мили мои!
По случай случката ( а и още бая случки) се случи така, че му направихме сефтето за 2008 на федербала... в паркчето до нас :)

Photobucket

Photobucket

Photobucket

По едно време се появи и една две годишна сладуранка. Едвам я улових да я снимам-много тичане от мене, много нещо...


Photobucket

Photobucket

Колко ме познаваш?

Хм, я да видим кой колко ме познава :P









Take My Quiz on
QuizYourFriends.com








Can you Ace my quiz?
Yes!
No
Let's Find Out!




Аз и 7 албума на самотен остров

Та buzzbeetle ме предзвика!


"Следващите двама, които предизвиквам са Фани(чийто избор би ми бил много интересен, заради страхотния й вкус)..."


Mръсница такава!
Ако ще ходя на самотен остров, по-добре би било да взема някой способен симпатичен младеж, ( ) а не музика, но... явно не може.

Обречени сме на самота по самотни острови.
*намиг*

Та ето ги албумите, които бих грабнала с мен, ако се наложи да пребивам някъде си...

Ерика Баду... просто слабост :)

Ще си я слушам и ще гледам красивите залези от някоя кокосова палма ;)

Можете да го свалите от тук.
















E, Род Стюърт си е Род Стюърт...
Ще си слушам "Sailing" докато си строя лодката :D

Албумът може да бъде свален от тук.


















Песните и звучат едни такива оптимистични...
Свали от тук.



















Тоя човек е велик!
Особео "Еmpty rooms " и "Still Got The Blues"...
+ разни чудесии с китарата... :))

Сваляй дискографията. :)















Купоните в моя чест ще си ги правя под звуците на Джако, естествено!



Албмумът.















Няма да пропусна и Еминем...




















Ta така...

21.3.08

Велики мисли на Айнщайн

Не забравяйте, че тези, които са по-чувствителни и благородни, са винаги сами - това е необходимо - и поради това те могат да се наслаждават на чистотата на своята собствена атмосфера.


  • С увеличаването на моята известност аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор.

  • Една студентка от Вашингтон му пише, като споменава между другото, че по математика е под средното равнище и трябва да работи по-усилено в сравнение с колегите си. Отговаряйки и, Айнщайн споделя следното:
    " Не се вълнувайте от затрудненията си по математика. Мога да Ви уверя, че моите са далеч по-големи."
  • О, младост! Знаеш ли, че твоето поколение не е първото, което е бленувало за живот, изпълнен с красота и свобода? Знаеш ли, че всички твои предшественици са имали същите стремежи и са станали жертва на страха и омразата? Знаеш ли също, че всички твои пламенни желания могат да бъдат осъществени само ако ти успееш да постигнеш обич и разбирателство с хората и животните, и растенията, и звездите, така че всяка радост да стане твоя радост и всяка болка - твоя болка? Отвори очите, сърцето и ръцете си и не поглъщай отровата, която твоите предци така жадно изсмукаха от Историята. Едва тогава цялата земя ще бъде твоя родина и твоят труд и усилия ще създават блага.

  • Нищо истински ценно не може да бъде постигнато в резултат на амбиция или обикновено чувство за дълг. То може да бъде постигнато само чрез любов и преданост към хората и към действителните неща.

  • Науката е великолепно нещо, ако човек не е принуден да изкарва хляба си чрез нея. Всеки трябва да печели препитанието си, след като избере професия, за която е сигурен, че е в състояние да овладее. Само когато не сме длъжни да даваме отчет някому, можем да намерим радост в научните занимания.

  • През по-голямата част от времето ние, хората, живеем с лъжливото чувство за сигурност и удобство в едно привидно познато и сигурно физическо и човешко обкръжение. Но когато обичайният ритъм на ежедневието бъде нарушен, ние разбираме, че сме като корабокрушенци, които се опитват да пазят равновесие на една жалка дъска сред открито море, забравили откъде идват и незнаейки накъде отиват. Но след като веднъж завинаги се примирим с този факт, животът става по-лесен и не ни очакват повече разочарования.
  • За да бъде човек безупречен член на стадо овце, трябва преди всичко той самият да стане овца.
"ЧОВЕКЪТ - Алберт Айнщайн
Нов поглед върху неговите архиви",
Народна младеж,
София 1982 г.




Айнщайн се отказва от немското си гражданство, напуска Германия поради преследванията срещу евреи и се установява в САЩ. Неговата известност и смелите му изявления против фашизма предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германи. В Съединените щати постъпва във факултета на новооснования Институт за фундаментални изследвания в Джърси, където остава до края на живота си. Неговите научни интереси са създаването на единна теория на полето и релативистката космология През 1940 година получава американско гражданство, но запазва и швейцарското. Не участва в проекта Манхатън за атомните бомби над Хирошима и Нагазаки.

Айнщайн счита себе си за дълбоко религиозен. Фразите му: "Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа" и "Бих искал да знам мислите на Бог, останалото са подробности", отразяват неговата философия и вяра. Той не прекарва живота си в пост и молитва, но в същото време признава, че има вяра, която не може да разума, и че има закони на природата, които чакат да бъдат открити. Своите възгледи за религията. Айщайн излага в списанието "Природа" през 1940 година в статия, озаглавена "Наука" и религия". По убеждения Алберт Айнщайн е пацифист, социалист, антифашист, ционист и хуманист. Основният порок на капитализма според него е пренебрегването на човешката личност. Той твърди, че обезпечаването на правата на човека може да стане само при плановата икономика и че демократичното общество само по себе си не може да ограничи своеволията на големите компании и олигархията. Изказва се в подкрепа на демократическия социализъм, който според него би съчетал запазване на правата на човека, социално равенство, планова икономика и демократичен режим. Той обаче не одобрява тоталитарните методи, с които си служи реалният социализъм. През година в Ню Йорк публикува статията "Защо социализъм?".
Той е убеден пацифист, прекланя се пред Махатма Ганди и неговите методи на ненасилие. Активно участва и подкрепя борбата на тъмнокожото американско население за граждански права. Взима активно участие и в борбата против фашизма и нацизма. Съдейства на Еврейския университет в Йерусалим и на Израел през 1947.

източници: phys.uni-sofia.bg
wikipedia.org

20.3.08

I'm sailing... I'm flying...

Чаша кафе и малко музика...


Tримата големи... and all for love!



И тъй като Род Стюърт ми е слабост...





Иии идеалната песен за из път



Хайде да изрекламирам и тази...



И ако прави концерт в България, веднага ми купете билет! :Р

18.3.08

Гръцко :)


Хей, ако някой е решил да ходи към Гърция лятото, да се обади :))
Също така приемам и интересни линкове свързани с въпросната страна :))

17.3.08

Набелязвам си книги...

Така... имам си парички за харчене, нищо чудно да инвестирам в книги :)
Уставнових, че "Пингвините" доставят безплатно при поръчка над 20 лв. :)))

Ето и какво си харесах:

"Пътят към робството" е страстно предупреждение за опасността, която крие държавният контрол върху средствата за производство и за това, че този път води не до утопия, а до ужаси като тези в нацистка Германия. Хайек показва как държавният контрол върху икономиката предизвиква негативни ефекти като намаляване на икономическата сигурност, възнаграждаване на неефикасния и наказване на ефикасния труд, нарастващо недоверие към държавата. Изказано във време, когато социалистическото мислене доминира в академичните среди (1944 г.), твърдението на Хайек, че “частната собственост е най-важната гаранция за свободата, не само за тези които имат собственост, но и за тези, които нямат”, остава глас в пустиня. Посланието обаче се оказва вечно и в същото време приложимо в множество конкретни ситуации. Това е най-добрата, най-завършена творба на Хайек. Пътят към робството е истинска класика. Ню Йоркската обществена библиотека я класира сред 100-те най-влиятелни книги на 20 век. Водещи историци, журналисти и редактори я нареждат на 4-то място сред най-добрите публицистични книги на 20 век. "Пътят към робството едновременно предотврати разпространението на "реалния социализъм" в Западна Европа и Съединените щати, и пося семената на свободата в Съветския съюз, където те дадоха плод след близо 45


16.3.08

Пролетта дойде


Пролет, originally uploaded by nejnostava.




Photobucket



Photobucket

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия двор в белоцветните вишни?

Photobucket

Photobucket



Photobucket

Божур

flowers

Photobucket

Photobucket



Photobucket


13.3.08

Гергана







Музичка

Тук качих разни приятни, даже не приятно, ами направо страхотни песни...
Споделям: http://store4.data.bg/sensable/Music/ :))

Иначе отдавна не бях ставала в 7.00 и сега денят ми се струва тоооооолкова дълъг!

Тази снимка я щракнах вчера по обед... Облаците са ми като нарисувани... като малки бебенца :D Нацвъкани по небето, приличащи си един на друг... :)



А от другата тераса се вижда пролетта....






----------------
Now playing: Duran Duran - Come Undone