Ама колко е хубаво да седиш в парка, а той да е залят в музика. Бяхме с Анито. Седиш си.. и гледаш как хората забързано минават покрай теб. Слънцето се прокрадва през златните есенни листа и образува странни фигурки по повърхностите. Като по сладникав сценарии пуснаха Mary Boys Band - Непознати улици.
И никой не разбра... отива си лятото, идва есента... Тръгвам някъде и непознати улици ще извървя.. себе си искам да разбера...
Аз ли съм това момиче, дето в спомените тича...
Ани: "Точно каквото е сега..." .... ........ ......................
Един гълъб кацна на чешмичките ( ония трите, които са със зависещи една от друга нялагане) и седя минути там...
Ядох и кокосов сладолед! :Р Със заливка от бял шоколад... Сигурно ще ми е последния сладолед за сезона :)
Ооо... возихме се в двуетажното 29 ( ест. на втория етаж ;) )
Не е истина каква атракция е този втори етаж за малките деца... така се случи, че на задниата седалка се смениха две малчуганчета докато стигнем до "Тракия" и двете се впечатляваха на разни дребни неща... разни възклицания.. "уаааау.. виж, виж...".
Когато си по-нависоко, виждаш повече, но с по-малко детайли.
Количеството или качеството?
Горе или по-нагоре? Долу?
Пристигнахме и в "Тракия" и .. хм, абе като се запозная с някой и ми действа много освежаващо. Сякаш се докосваш до още нечий живот, макар и много, много бегло. Учителят и по биология е пич. Мда... чак изрази респекта си към математиката и математиците :D
Ята, ята... пак отлитат, отлитат на юг
и светът внезапно, и светът внезапно става по-друг.
Есен, есен.. умиращ сезон...
----------------
Now playing: Mary Boys Band - Nepoznati ulici
via FoxyTunes
4 коментара:
:)
Фани, хайде някой ден към София...
на разходка.
кво ще правим в софия бе :D
не знам, ма и аз идвам - ше намерим някъф двуетажен бус (:
Ти първо ела на моя територия, после ще ходим на неутрални ;) :Р
Публикуване на коментар