Есен, есен...

Ама колко е хубаво да седиш в парка, а той да е залят в музика. Бяхме с Анито. Седиш си.. и гледаш как хората забързано минават покрай теб. Слънцето се прокрадва през златните есенни листа и образува странни фигурки по повърхностите. Като по сладникав сценарии пуснаха Mary Boys Band - Непознати улици.

И никой не разбра... отива си лятото, идва есента... Тръгвам някъде и непознати улици ще извървя.. себе си искам да разбера...

Аз ли съм това момиче, дето в спомените тича...

Ани: "Точно каквото е сега..." .... ........ ......................


Един гълъб кацна на чешмичките ( ония трите, които са със зависещи една от друга нялагане) и седя минути там...

Ядох и кокосов сладолед! :Р Със заливка от бял шоколад... Сигурно ще ми е последния сладолед за сезона :)

Ооо... возихме се в двуетажното 29 ( ест. на втория етаж ;) )

Не е истина каква атракция е този втори етаж за малките деца... така се случи, че на задниата седалка се смениха две малчуганчета докато стигнем до "Тракия" и двете се впечатляваха на разни дребни неща... разни възклицания.. "уаааау.. виж, виж...".

Когато си по-нависоко, виждаш повече, но с по-малко детайли.

Количеството или качеството?

Горе или по-нагоре? Долу?

Пристигнахме и в "Тракия" и .. хм, абе като се запозная с някой и ми действа много освежаващо. Сякаш се докосваш до още нечий живот, макар и много, много бегло. Учителят и по биология е пич. Мда... чак изрази респекта си към математиката и математиците :D

Ята, ята... пак отлитат, отлитат на юг
и светът внезапно, и светът внезапно става по-друг.
Есен, есен.. умиращ сезон...

----------------
Now playing: Mary Boys Band - Nepoznati ulici
via FoxyTunes