- Бабини деветини... измислици! - рече Лазо и някак нерешително и плахо се
озърна в тъмнината, дето на няколко крачки от тях спокойно чопкаше из ракитакачерният силует на магарето.
- Това е приказка, разбираш ли - рече твърдо Благолажът и настави: - Защо ти е
истината? Да взе-ма да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор
или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас,
голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием
път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама
защо ти е тая пуста истина?
- Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? - отговори Лазо.
- Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш... И току виж, че
чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има
приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова... да те измъкнат
от истината, за да разбереш, че си човек.
Целият разказ тук.
Приятно четене :)
0 коментара:
Публикуване на коментар