Из литературни анализи...

За творчеството на Пенчо Славейков:

И в житейската си, и в духовната си биография Славейков опознава страданието. В своята нравствена философия той му определя първостепенно място. Страданието изостря сетивата, дава възможност за съсредоточаване, за проницателност на погледа спрямо тайните сюжети на битието. Да страдаш, означава, че имаш шанса да се откъснеш от света, от неговата лесна и измамна привидност и да се обърнеш към съдбовните въпроси за смисъла на света и живота. Да страдаш, означава да превърнеш болката в конструктивен принцип на едно истинско духовно съществуване. Така и в редица от своите творби Славейков осмисля страданието като изпитание и като духовен филтър. Пречупени през него, надеждите стават по-истински, екзистенциално стойностни. Страданието става символ на мъжеството на духа, на неговата решимост да понесе "световните несгоди", за да достигне желаниете хоризонти на бляна и смисъла. Страданието е същностен опит.

Таз висота достигна, възродена
в велика скръб, великата душа.

Вт0рият важен момент за естетическото самосъзнание на твореца е познанието. Светът е открит, той е изправен пред всички, но не всички имат очи да го видят и разум-да го разберат.

Сляп бил си ти! И Омир бил е сляп;
но в слепота от хилядите зрящи
дничък само той е виждал ясно...
Не из очите погледът излиза,
а на душата из Света Светих.

Това е така, защото хората са прекалено вгледани в дребното и дребнавото. Те са потънали в бита, в стихията на емоциите, в егоизма на страстите. Творецът притежава този дар божий, да прозира отвъд непосредствено даденото, да се измъква от всекидневната "река на живота" и да достига "брега на живота" .


Третият момент от общата характеристика на Славейковия художествен свят е спасенито. Светът е даден на човека като временен, той непрекъснато го прелъстява с всякакви примамливи, но привидни блага. Така човекът бива обречен на преходност и безсмисленост. Човешкият дух обаче съумява да надделее над стихията на времето и над измамите на всекидневието. Преди всичко той притежава безценното благо на устойчивостта - то му помага да надмогне всякакви болки и отчаяния. Ако животът и смъртта са стихии, които искат да ни сломят, то големият залог е да останем "несломени, да надмогнем изпитанията със смело сърце.
(...)