11.10.07

Разпятие в розово

Nexus.

Разпятие в розово.

Човек, който не успява да се отърве от себе си.

"- Менталист, който може да накара дори хуя си да мисли. Пак се смееш. Но е трагично. Младото момиче, за което ти говорих - тя ме мисли за велик ебач. Не съм. Но тя е. Страхотно се ебе. Аз... аз еба с мозъка си. Все едно водя кръстосан разпит, но с хуя си вместо с разума си. Гадно звучи, нали? И е. Защото колкото повече еба, толкова повече се съсредоточавам върху себе си. От време на време - с нея, искам да кажа - изведнъж се осъзнавам и се питам кой ли е отсреща. Сигурно е махмурлук от чекиите. Схаващаш, нали? Вместо сам да си го правя, някой ми го прави. По-хубаво е от чекиите, защото си още по-независим. Момичето, разбира се, си прекрава страхотно. Може да прави с мен каквото си поиска. Точно там е гъделът за нея... това я възбужда. Ала тя не знае - може би, ако и го кажа, ще се уплаши... е, че мен ме няма там. Нали го знаеш израза "цял съм слух". Е, аз цял съм разум. Разум, към който е прикрепен хуй, ако може така да се каже... "

...

"Любопитно, но темата, която в момента най-много занимаваше ума му, беше безсмъртието. Какво ли е чувството на онзи свят, искаше да знае той, ако човек загуби личността си след смъртта? Беше убеден, че един живот не стига, за да разреши проблемите си.
- Още не съм започнал да живея собствения си живот-каза той, - а вече гоня петдесетте. Човек трябва да живее сто и петдесет-двеста години - тогава току-виж стигнал донякъде. Истинските проблеми започват чак след като приключиш със секса и с всички материални затруднения. На двайсет и пет си мислех, че знам всички отговори. Сега смятам, че нищичко не знам. "
...


"Аз съм морален пъзльо."

...

"Както и да е, онова, което исках да кажа, е: не е толкова ужасно, да прекараш живота си в затвора... ако имаш буден ум. Ужасното е сам да се превърнеш в затвоник. А такива са повечето от нас - сами са се натикали в затвор. (...) Видиш ли живота с ясен поглед, прозираш, че е фарс. Грандиозен фарс. Представи си човек, който пропилява живота си да защитава и осъжда другите! Правото е пълна лудост! Никой не е прокопсал от това, че имаме закони. Не, това е глупашка игра, на която сме придали важност, като сме и лепнали помпозно име. "

...

Виж, Достоевски е мъртъв, с него е свършено. И точно от там започваме. От Достоевски. Той се е занимавал с душата. Ние ще се занимаваме с разума. (...) Независимо дали го знаеш или не, на света не е останало такова нещо, което би могло да се нарече душа. Което отчаси обяснява защо ти е толкова трудно да започнеш да пишеш. Как да пишеш за хора без души? Аз обаче мога. Открай време живея точно с такива хора, работя с тях, изучвам ги, анализирам ги. Не говоря само за клиентите ми. Лесно е да гледаме на престъпниците като на бездушни. Но ако ти кажа, че навсякъде няма нищо друго освен престъпници, без значение накъде ще погледнеш? Човек не е длъжен да бъде виновен за престъпление, за да е престъпник.

...

"Ти се подчиняваш на закона на инерцията."

...

"Всички религии ни пробутват захаросани хапчета за гълтане. Искат да преглътнем онова, което никога няма да можем да преглътнем и няма да преглътнем - смъртта. Човекът никога няма да приеме идеята за смъртта, никога няма да се примири с нея. (...) Няма причина да мрем - никаква. Умираме, защото ни липсва вяра в живота, защото отказваме да се предадем напълно на живота... (...) Не е ли очевидно, че целият ни начин на живот е посвещение на смъртта? В отчаяние да предпазим, да предпазим създаденото от нас, ние предизвикваме собсветната си смърт. Не се предаваме на живота-борим се да избегнем смъртта. Което означава не че сме изгубили вяра в Бога, а в самия живот. Да живееш в опаснот, както в казал Ницше, означава да се довериш на жизнената сила и да прекратиш битката с фантома, наречен смърт, фантома наречен болест, фантома наречен грях, фантома наречен страх и т.н. Светът на фантомите! Това е светът, който сме създали за себе си. (...) Всяка пречка, всяка бариера, всяка стена, която ни спъва, е наше собствено творение. Няма нужда да немасваме Бог, дявола или съдбата.

1 коментара:

Midnight`Dreamer каза...

Ех... знаеш ли че като съм чела подобни работи тайно съм си мечтала да имам възможността да говоря, ама така с часове, с такъв човек, който да може да ми каже купчина интересни неща, за които да не изпитвам нужда да говоря и аз. А аз винаги имам нужда да доказвам че имам какво да кажа. Или... почти винаги. Но така и не съм успявала да говоря именно с такъв човек... или поне не лице в лице...