Дефицит

Усещам някакъв дефицит на хора, около мен.. Някак си е празно... А можеше да е изпълнено със смях и бръщолевене. Или пък с мълчание... Само да не е празно. И точно в такива моменти умът ми започва да скита безцелно. Отива на абсурдни места, сякаш точно там ще намери онова, което търси. Скитник. На тъмно съм и виждам светулки. Виждам само светулки. Махам ръце хаотично, току виж съм уловила някоя, но е само илюзия и размахване... Размах, размах... изтощение.