She`s like the wind

Това е първата песен, която ме накара да усетя какво чувства влюбен мъж... Слушала съм я толкова пъти, а едва сега я усещам.

"Just a fool to believe I have anything she needs..."
. . .

Хубав палачинков ден

:)

Днес беше мнооого хубаво ден! :)

Със Зорито бяхме към пет часа заедно и си прекарахме много забавно :D
Програмата:
- палачинки
- коктейли
-чипс

се отрази много добре :D

Правихме и мнооооого снимки :)

Ето тук тези мн ми харесват ->

Грешка

Мисля, че "Грешка в живота ми" е една от онези лишени от смисъл фрази, които казваме, за да отбележим пагубното влияние на нещо върху нас... Това е все едно метеорит да се блъсне в земята и да кажем: "Ха, това беше грешка".
Еми не, не е грешка. Така е станало и точка. Живота ни е поредица от така наречените "грешки". Всяко нещо може да бъде определено като "грешка".

"О, сгреших като изневерих на приятелката ми!" - каза той...
Ах, милият... и кое му е грешното? Искал си, направил си го.. ако толкова ти пукаше, щеше да се замислиш преди да го направиш, а не да се разкайваш след това.

Значи едно действие, една случка като ти стане неудобна и най-лесно е да я определиш като грешка?

"Направих грешка като не отидох там... "... а откъде знаеш, че нямаше да е грешка да си там? И там ти беше станало неудобно... и пак щеше да го определиш като грешка...

Грешка.... грешка..... грешки...... грешници... грешим....

Ден като вчера..

Такам... типична моя черта е, че като се вдъхновя за нещо и само то ми е в главата, докато не ми омръзне да е там и не взема да го архивирам дълбоко в мозъчните ми клетки.

Та... в момента режа любимата ми сцена от "Всичко е любов".

Днес се изживявам и като дизайнер-шивач. Горе-долу успешно ;)

Реших малко да клъцна деколтето на една бяла, обикновенна памучна тениска, за да си я нося поне вкъщи. ( не обичам нещо да ми стяга около врата... в прякия смисъл :=)).
Та... малко се поолях с деколтето.. сега цялата блуза ми пада при рязко движение, ама то няма лошо де :D

След малко време...

Ето я сцената!!! :Р

"Всичко е любов"

Филмът свърши.
Току-що.

Имах нужда от нещо такова... пример за любов в натурален, реален вид, без лиготии и романтика, без сладникавост и мелодрами.

Филм, в който нямаше нищо излишно.
Даже любовта не продължи излишно дълго.

Радо... Албена... Радо... Албена... историята и характерите им толкова много ми напомнят за отношенията между **** и *****. Точно **** ми беше казала, че филмът е "най-хубавият бълграски филм" и сега разбирам защо това е така за нея. В него тя е видяла себе си, а хората имат нужда от огледала...

...

Хареса ми какво каза Албена и интересното е, че и аз съм си ги мислила подобни.

"Аз не те задържам. Аз не искам любов от тебе, аз ако исках любов от тебе, щеше да стане като търговия. Любовта нищо не иска. Тя трябва да е като вдишването- вдишваш, издишваш, навън навътре, без да мислиш. И с нас искам да е така - да не мисля кога вземам, и кога давам..."


Тук идва въпросът, дали умираш, ако спреш "дишането".
...
Въпрос, за чийто отговор сега не ми се мисли.



"Златна българска колекция" ... "Всичко е любов"
Филмът беше хубав.

...

Именно тъжните неща докосват сърцето и умът ни и събуждат човека в нас.

Marilyn Manson - The Nobodies

Today I'm dirty
I want to to be pretty
Tomorrow I know, I'm just dirt ...

...
We are the nobodies

Прословутият АБИТУРИЕНТСКИ БАЛ!

Блях!
Вече цялата идея около всичко, ама всичко случващо се в интервала на 12-ти клас ми е гнусно, досадно, изнервящо и глупаво!

Вечеряме си семейството и ахаааааа, коя тема да повдигнем отново?! За абитуриентския ми бал, естествено!
И какво толкова?! Щяло да е на ресторант, а не вкъщи! И какво толкова ще става бе, мама му стара?! Завършвам училище и толкоз. Ама не! Трябва колкото се може, повече пари да се изхарчат и то за колкото се може по-глупави неща! То не бяха рокли, не бяха грим и прическа, куверти за хотели, пари за морета, подаръци и прочие, сякаш тия неща ( обличането на скъпа рокля, гримирането от професионалист и прическа) ще ти се случат за единствен и последен път в живота и за това видиш ли.. даваааай, колкото се може повече разходи!
И за какво е балната вечер, питам аз?! За какво?! Да се съберете под един таван целия випукс+двайсетина учители и да се поснимате? Да се напиете? Да си покажете скъпите рокли, сякаш цели пет години не сте си гледали дрехите и не си знаете кирливите ризи, че точно в тая вечер да заблестиш като... като... кичозна коледна играчка?!

Или пък... о, да.. преди да влезеш в хотела насъбраната тълпа хора да те оглежда, критикува или възхищава.... И ти пак да се снимаш... ми да, ще се снимам, точно така.. снимки, снимки, снимки.. само това ще ти остане от тъпия бал!

И не ми казвайте ".. ама и хубавите спомени с класа", защото звучи жалко да разчиташ на една вечер да ти създаде ебаси яките спомени, които всъщност се създават в интервала [8;12] клас!

И какво като си завършил?! Че в днешно време кой няма средно образование!!! Баси поводите, баси празниците...

То българина само поводи си търси да си покаже кичозната селяния...


Ух... изпразних се :D

Онази.. същата...

От Невена Коканова, отидох на Лили Иванова ( съвсем случайно... ) - "Осъдени души", а сега и "Дали за теб съм пак онази същата"

Дали за теб съм пак онази същата, която ти на колене бе молил...
Дали за теб съм пак онази същата, покрила с коси лицето ти...

И любех, недолюбвах времето, а то събираше остатъка от мен за спомен...

Дали за теб съм пак онази същата...

Не, не съм за теб пак онази същата... :)

Тютюн

Прекрасно е, когато докато четеш една книга, видиш себе си в някой ред, герой, когато мислите ти се сливат с авторовите и ясно изразяват емоциите ти...

"Най-сетне тя беше стъпила здраво на земята. Съзнаваше напълно, че действителният свят беше много по-широк и богат от мечтите. Сега Ирина искаше само едно: след като завърши факултета, да остане на научна работа в него. Привличаха я клиниките, чистата и бяла престилка, лъскавината на микроскопа, дългите редици от медицински списания в библиотеката. Привличаха я спокойният и трезвен живот, умственото общуване с колегите, тяхната радост на труда...
Но дали беше достатъчно всичко това? Тя усети изведнъж, че все пак нещо и липсваше през този дъждовен пролетен ден, нещо, от което бе имала нужда винаги, но което прогонваше съзнателно, за да не я върне към миналото. Ирина го усети внезапно и бурно. Това не бе вече Борис, а само вълнението, което изпитваше от него, само сълзите и радостта, с които някога я изпълваше той."

...

"Ти си загубил последното нещо отпреди: увереността, че те обичам."

...

"Той отново стоеше пред нея: студен, непроницаем и сигурен в себе си, какво в оня есенен следобед, когато се срещнаха за първи път. Нищо не се беше променило у двамата оттогава. Те само почваха отово. Дори начинът, по който почнаха, бе същият. Навярно тази вечер Борис щеше да я изпрати до къщи, без да се докосне до нея, за да достигне целта си по-сигурно на другия ден. Колко чудна бе тази способност у него да използува хората, без да ги разбира!... "

...

"Той беше осъден да загине. Златната треска на тютюна го водеше към тази гибел. И само Ирина, която го обичаше и познаваше, виждаше тази гибел."

...

"- Не любовта, а чувството за самотност и страх те тикат отново към мене... И може би си уверен, че аз няма да се противя... "

Рози...

Има едно букетче рози, което отдавна увяхна, но ми е жал да го хвърля.
Бяха толкова красиви - нежно розови, с голям цвят, даже миришеха... Съвършенни рози. И бодли имаха. И сега ги имаха. Останаха само дръжки, повяхнал цвят и бодли. Само дръжките и бодлите останаха същите.
Ще ги пазя колкото може по-дълго.
Не може да хвърляме нещо в боклука, просто когато се наситим да му се наслаждаваме. Да се радваме на общоприетата красота и да ни домързява да отворим по-широко очи и за онази, другата красота, за която трябва малко да се взреш, за да я видиш. Но видиш ли я... видиш ли я ти става хубаво, не се чувстваш използвач, издухал се в носната кърпа и захвърлил я, след еднократната и употреба.

Та позамислих се... Нали розите са кралиците на цветята ( може и да не е така, но така си ги представям аз нещата в моята глава ). та... Ако една жена на младини е била красива, ама истински красива, а не по онзи посредствен и фалшив начин, не хартиени, не рози от плат, нито от метал. Не! Говоря за онези рози, които едвам докосваш с върха на пръстите си, защото те е страх да не зацапаш красотата им, да не повехнат под мръсните ти ръце.. Тези рози винаги остават Рози с величественото и чувствено излъчване като на нещо докоснато от Бога.