"Всичко е любов"

Филмът свърши.
Току-що.

Имах нужда от нещо такова... пример за любов в натурален, реален вид, без лиготии и романтика, без сладникавост и мелодрами.

Филм, в който нямаше нищо излишно.
Даже любовта не продължи излишно дълго.

Радо... Албена... Радо... Албена... историята и характерите им толкова много ми напомнят за отношенията между **** и *****. Точно **** ми беше казала, че филмът е "най-хубавият бълграски филм" и сега разбирам защо това е така за нея. В него тя е видяла себе си, а хората имат нужда от огледала...

...

Хареса ми какво каза Албена и интересното е, че и аз съм си ги мислила подобни.

"Аз не те задържам. Аз не искам любов от тебе, аз ако исках любов от тебе, щеше да стане като търговия. Любовта нищо не иска. Тя трябва да е като вдишването- вдишваш, издишваш, навън навътре, без да мислиш. И с нас искам да е така - да не мисля кога вземам, и кога давам..."


Тук идва въпросът, дали умираш, ако спреш "дишането".
...
Въпрос, за чийто отговор сега не ми се мисли.



"Златна българска колекция" ... "Всичко е любов"
Филмът беше хубав.