Бум! Ще изтряскам!

Така да ми е писнало от човешка злоба и всякаквите там нейни разклонения, че вече даже не се ядосвам от подобни неща. Само в гла

С толкова злоба и нечовечност се сблъсквам последните дни, че вече ми дойде в повече. Не се ядосвам, няма яд в мен, само усещам как бузите ми горят, а всичко в черепа ми е под високо нялагане и сякаш ще се пръсне.

Писна ми, писна ми, писна ми.

Писна ми от разни комплексарчета, опитващи се да се изтъкнат ( по-скоро да изтъкнат, качества, които само мислят, че имат... ) като плюят, като се заяждат, като пускат клишираните си "шегички" в жалките си опити да са оригинални!

И усещам, че пак в мене нещо наделява и сякаш се пробуждам от дълбокия зимен сън на моите заблуди. Аз си знам какво имам предвид, обаче... ще се опитам да бъда някак по-различна. Не искам да съм като тях. Гнусно мекотело без човечност, но с грам мозък колкото да плюе по хубавото.

Писна ми и от гадните егоисти, които ми обясняват, че това е начина да оцелееш в днешно време.
Еми не! НЕ Е!

И от псевдо пичовете ми писна. Да.. това го казах, но имам нужда да повторя.

И от мълчанието се уморих. Онова мълчание, с което гледаш тъпо и мълчиш пред грозното и се съобразяваш с него, просто защото си уморен и мислиш, че си безсилен.

И "ДА", Станислава, бунтарката в мен се събуди!

И се чувствам като преродена.


Финито.