Бяла мъгла

Днес когато се прибирах към вкъщи бях с още момичета. Не ми се говореше, избягвах ги и вървях на крачка пред тях, забила поглед в краката си. Тъпо ми беше. Малко преди да стигна до нас си вдигнах главата. И "уааааааааааааау" беше много красиво. Всичко бяло... улиците отрупани със сняг и бели, въздуха-бял от мъглата... осъзнах, че за да можеш да се наслаждаваш на живота, за да можеш да го виждаш, единствения начин е да вървиш с гордо вдигната глава.

" И все така е. В небето вятъра спи. Звездите тръгват на отчаян лов... и вече знаеш колко малко от мен в любов..." Много.