5.12.07

Михаил Белчев

Отдавна не бях чела поезия. Попаднах на стихосбирката на Михаил Белчев днес и си я взех. Негови са текстовете на едни от най-известните български песни. ( Е, естествено вече тия песни далеч не са толкова познати на днешната младеж.. що ли да ги слушат, но както и да е)

Ето какво си харесах:

Парафраза

Бях такъв, какъвто се оказвам
днес, след сто години самота.
От цигарите не се отказвам.
Възрастта ми си личи едва.

Още мога да се влюбвам денем
и да пея мога "на ухо".
За жена си аз съм тежко бреме,
но за чуждите-добре дошло.

Мисля си дали не ми се сърди,
че и днес не съм си у дома,
та да няма по кого да хвърли
чаша и измислена вина.

Близки нямам и затуй се скитам
цял живот със песен и със стих.
Може би не ми е лесно
да съм скромен, че и тих.

Затова брада ще пусна вече,
ще си купя даже колело
и ще тръгна много надалече,
чак навътре в земното кълбо.

Може би ще се въртя безкрайно.
Може да му стана даже ос.
Но това не е така досадно,
както пред жена да бъдеш бос.

Пясъчен часовник

В пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.
Колко дни на него писах
"Само теб обичам!"
Сега се давят думи
в средата на морето,
а зад стъклото пясъкът е сух.
Сега изгаря лятото
на клада от бездушие,
а времето тече спокойно тук.

Пак ще се прегърнем

Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме

Тичат, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.

Колко улици с теб извървяхме
под небе и липи
пак да се намерим
пак да се прегърнем
завинаги.

Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон и стъкло,
мъдър свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си.


Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме

Вместо отговор

Приятел си-приятел ще останеш.
И да не искаш, пак ще си до мен.
Вземи сина ми на ръце - попей му.
Така ще се почувстваш по-добре.

Недей със всяка остра дума моя,
написана, ти знаеш, от сърце,
да се прегръщаш, сякаш е триона,
измислен, да ни раздели на две.

Какво ли с теб в живота не делихме?
И бира, песни, рани и жени?
Години имаше, без да се видим,
но бяхме и приятели сме си.

Приятелю, не ме зачерквай още!
Ще яхнем с теб пак белите коне.
Към "Ариана" ще препуснем нощем -
снегът на спомена вали поне.

Обаче там ни очаква вече
един-единствен кораб осветен,
на палубата в центъра на София
с теб като Ботев да се закълнем.

Синът ми ще ни чака отдалече,
спокоен, че баща му е с човек.
Приятел си - приятел ще останеш.
И да не искаш, пак ще си до мен.

3 коментара:

Анонимен каза...

nooo dulag stava bloga s tolkova mnogo stihotvoreniq. zashto ne si izbra samo edno i da go slojish?

beauty and simplicity, ostavi malkoto dumi da govorqt s golqma sila

Sens-able каза...

защото това е моят блог и ще си пиша каквото искам в него.

BeeTLe каза...

... което ме подсеща за Михаил Белчев и Искра Радева - Добри познати ... страхотна песен!