Sex ID

Такаааа :D
Както вече се обясних на Станиславчето, "Еха... даже се събудих с мисълта днес умишлено да мързелувам."
;)

Поразджитках се из нета и попаднах на този тест, от който разбрах едни много хубави неща за себе си. Или по-скоро се уверих, че не съм се заблуждавала относно някои качества, които смятам, че притежавам :)

( о да, и в теста пишеше, че жените използват много повече емотиконки от мъжете.. за което съм си голямо доказаталество :) )

Та.... имало полза да чета разни книжки за езика на тялото и прочие, озаглавни с гръмките имена "Знам какво си мислиш" и разни такиваа.
Ето го и 'нещото' иииии ей, да знаете че сте като отворени книги пред мен! мухаха :намиг с дясно: :намиг с ляво око:




Имам и чудесно пространствено ориентиране ... мдам...

И в хвалбите ме бива.. хаха :D

Ta. така...

Лили Иванова

Лили Иванова има нова песеееен.. даже не една, а много... обаче ей тази ми легна на сърцето още от първия път, когато я изпълни на концерта излъчен по BTV.

Текст.. музика-танго.... красота... изпълнена от Нея.. :)






След малко ровене във Vbox добавям и това:

'как боли самотата от чакане...'
Страхотна страхотна страхотна....... !!!!

Alicia Keys

To love you when you're right
Love you when you're wrong
Love you when you're weak
Love you when you're strong
Take you higher when the world got you feeling low
He's giving you his last, cause he’s thinking of you first
Giving comfort when he's thinking that you're hurt
That's what's done when you really love someone
I'm telling ya’ll, I'm telling ya’ll

Cause you're a real man
And Lord knows it's hard
Sometimes you just need a woman's touch
Sweet affection, love and support
When it's real its unconditional
I'm telling ya’ll, oh
Cause a woman ain't a woman if she ain’t woman enough

Sometimes you're gonna argue, sometimes you're gonna fight
Sometimes it's gonna feel like it'll never be right
But something so strong keeps you hold’n on
It don't make sense but it makes a good song
Cause a man just ain't a man if he ain’t man enough

Летни спомени изпълнени с детски смях и игри...

Спомням си как я карах да си яде кюфтетата...
"Хайде изяж ги, защото ще ти се разсърдят.. не ги ли виждаш как ти говорят "Изяж ме, Валя, изяж ме.."
И като не ги изядеш и ще ти се разсърдят, ще изстинат и няма да са ти вкусни "

и тя ми вярваше.. и почваше да им говори: "кюфтенца, ей сега ще ви изям... няма да ми се сърдите"

хаха :)

така се радваше като и цапах бузките и нослето с брашно :-)

Сега обаче това маниче си отиде ииии вече не е същото на село.. друго си е да ти цъфне на вратата ухилена, с голеееееемите си кафяви очи и да каже: "Хайде да си играем на криеница". ( винаги се криеше на едно и също място и аз винаги се правих на изненадана, че я намирам там :D:D:D )

Ще стане голяма мадама.. с характер и много умна и отворена .. личи и от малка... даааааам :)


И за протокола да отбележа, че момиченцето не знаеше, че я снимам, за да се получи по-естествено. :)


Циците и любовта :D










С големи благодарности на Мишето :-)

Страхотен дееен :D:D

Ухааааа
Днес Станислава има рожден деееен! И вече е на 18 :D Тъй като днес имаше мнооооого снимки, ще илюстрирам деня накратко ....

Рожден ден-Станислава

НООО най-смешното от всичко беше:



фраааааас Герито :D:D

Атанас Далчев

Седя си и си чета из нета стихотворения.. да си избера нещо което ми е на сърце, че да (пре)пиша за него на класната.
Атанас Далчев ще да е.
"Къщата"
Удивително как може в slovo.bg да няма един негов стих!!!!!!!!
Добре, че някой доброволец е направил сгоден сайт...

Малко мисли от него:

"Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента, и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това."

някак успокояващо звучи.. само дето не винаги има лято преди есента...

"Реализмът е по-скоро етическо, отколкото естетическо понятие. Той предполага сила да видиш истината и смелост да я кажеш."

-

Не искам, не трябва, не мога,
не зная, не чувам, не виждам аз.
Не искам, не страдам, не мисля, не дишам сама.

Хаааааа!

Кой има чисто нов апараааааааааааааааат? Кой кой кой :D:D:D




Ходихме с Герито и го купихмеее! Ураааааааааааааа! Мечтата ми от две години се сбъдна :D:D:D При това парите са си моииии :D


Ето я и първата снимка:




Размазана, типична.. но пък е Picture 01.jpg :D:D:D И аз съм ухилена от половин час :D

"Нощем с белите коне"

Ирена просто си имаше добро и нежно сърце, способно да се привързва. Детелинката, която бе намерила в Хортобаги, не беше ли самата тя? Тая мисъл го завладя така внезапно и силно, че той извади от джоба си тефтерчето, където я бе скрил. Дълго разлиства страниците, докато я намери - все така деликатна и свежа.
- Я! ... Четирилистна! - каза учудено пътникът до него.
Той дори посегна към тефтерчето, но Урумов спокойно го пъхна в джоба си.
- Чуждото щастие не се пипа - каза той шеговито. - То може само да се погледа.

Танго

След като днес с Герито така страстно се самоубочавахме да танцуваме танго, след като пробвах да продължа самоубочението вкъщи, ето какво изнамерих в youtube ( остава само да си намеря партньор и учител и всичко ще е наред ;) ):

Михаил Белчев

Отдавна не бях чела поезия. Попаднах на стихосбирката на Михаил Белчев днес и си я взех. Негови са текстовете на едни от най-известните български песни. ( Е, естествено вече тия песни далеч не са толкова познати на днешната младеж.. що ли да ги слушат, но както и да е)

Ето какво си харесах:

Парафраза

Бях такъв, какъвто се оказвам
днес, след сто години самота.
От цигарите не се отказвам.
Възрастта ми си личи едва.

Още мога да се влюбвам денем
и да пея мога "на ухо".
За жена си аз съм тежко бреме,
но за чуждите-добре дошло.

Мисля си дали не ми се сърди,
че и днес не съм си у дома,
та да няма по кого да хвърли
чаша и измислена вина.

Близки нямам и затуй се скитам
цял живот със песен и със стих.
Може би не ми е лесно
да съм скромен, че и тих.

Затова брада ще пусна вече,
ще си купя даже колело
и ще тръгна много надалече,
чак навътре в земното кълбо.

Може би ще се въртя безкрайно.
Може да му стана даже ос.
Но това не е така досадно,
както пред жена да бъдеш бос.

Пясъчен часовник

В пясъчен часовник дреме
златен прах от плажа летен.
Колко дни на него писах
"Само теб обичам!"
Сега се давят думи
в средата на морето,
а зад стъклото пясъкът е сух.
Сега изгаря лятото
на клада от бездушие,
а времето тече спокойно тук.

Пак ще се прегърнем

Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме

Тичат, блъскат се в нас
думи, погледи.
Никой и днес не разбра
как сега се завръщаме.

Колко улици с теб извървяхме
под небе и липи
пак да се намерим
пак да се прегърнем
завинаги.

Как един без друг сме живяли
в този свят от бетон и стъкло,
мъдър свят,
в който всеки със вик се е раждал
и очаква до днес любовта си.


Мен ми стига.
Ти си тук.
Имаш още мойто рамо.
Стига ми, че без звук
пак се прегръщаме

Вместо отговор

Приятел си-приятел ще останеш.
И да не искаш, пак ще си до мен.
Вземи сина ми на ръце - попей му.
Така ще се почувстваш по-добре.

Недей със всяка остра дума моя,
написана, ти знаеш, от сърце,
да се прегръщаш, сякаш е триона,
измислен, да ни раздели на две.

Какво ли с теб в живота не делихме?
И бира, песни, рани и жени?
Години имаше, без да се видим,
но бяхме и приятели сме си.

Приятелю, не ме зачерквай още!
Ще яхнем с теб пак белите коне.
Към "Ариана" ще препуснем нощем -
снегът на спомена вали поне.

Обаче там ни очаква вече
един-единствен кораб осветен,
на палубата в центъра на София
с теб като Ботев да се закълнем.

Синът ми ще ни чака отдалече,
спокоен, че баща му е с човек.
Приятел си - приятел ще останеш.
И да не искаш, пак ще си до мен.

.

Живеем, за да задоволяваме подробности.
Точка.
.

---

"Спомни си какво направиха момчетата от девета рота."

First.

Nancy Astor - First Serving Female British MP Elected (1919)

The penalty for success is to be bored by the people who used to snub you.

Lasgo

I don't wanna say I'm sorry
Cause I know there is nothing wrong

на път за вкъщи

Возя си се днес във автобуса, седнала срещу всички. Едни такива сиви, уморени лица, без емоции по тях. Разнесе се аромат на мандаринки. Стана ми уютно. Отпуснах се в мислите си, потънах надълбоко. Песента, която звучеше от радиото ми напомни за часовете прекарани с Анито. Как се забавлявахме по нашия си небрежен, смешен начин. А сега нямаме време даже да се видим за минути. Оказва се, че качествените неща, колкото повече престояват, толова по-хубави стават. И обратното: лошото в свремето се разлага и изчезва. Със спомените е така, с болката, с чувствата...

Малко красота

http://ekalpakchieva.carbonmade.com/

:)

"Триумфалната арка" - цитати2

-Няма да умрем-прошепна тя в обятията на Равик.
-Не. Няма да умрем. Само времето ще умре. Проклетото време, което винаги умира. Ние живеем. Живеем непрестанно. Когато се пробуждаш, е пролет, когато лягаш да спиш, е есен, а между тях са хиляди пъти зима и лято; и ако се обичаме достатъчно, сме безсмъртни и неразрушими като тупкането на сърцето, дъжда и вятъра, а това е предостатъчно. Ден след ден сме победители и любими, а година след година победени; но кого интересува това и за кого има значение? Часът е цял живот, мигът е най-близко до вечността.

Dance me to the end of love

Обичам гласа му. Меланхолично-успокояващо звучащ в ушите ми.
Обичам и трупа в клипа. Неподвижен, нищо не искаш, нищо не чакащ... единствено напомнящ за себе си, за покоя.
И всъщност.. от кога не съм ползвала думата "обичам"... а сега изведнъж заобичах гласове и трупове.

"Триумфалната арка" - цитати

Забрава. "Каква дума-помисли си. - Изпълнена с ужас, утеха и видения. Кой може да живее без забрава? И кой може да забравя достатъчно? Сърцето е пълно с пепелта на спомените. А човек е свободен само когато няма за какво да живее."

Равик погледна през прозореца. Какво друго оставаше? Нищо особено. Достатъчно беше и това, че е жив. Нямаше никакво желание да гради нещо, което ще се разруши твърде скоро в несигурните днешни времена. По-добре беше да се носи по течението, отколкото да пилее силите си; те бяха единственото незаменимо нещо. Важното беше да преживее - докато се появи отново някаква цел. Колкото по-малко сили пилее, толкова по-добре. По този начин ще му останат сили и за по-късно. Той бе виждал неведнъж как хора се мъчат като мравки да си изградят спокойно съществуване в този рухващ свят. Това беше едновременно трогателно, смешно, героично и безполезно. Никоя лавина не може да бъде спряна, скед като е тръгнала. Всеки, който се опита да я спре, ще бъде повлечен от нея. По-добре ще е да почака и да изрови по-късно жертвите. При дълги походи човек трябва да пътува без товар; също и когато бяга...

"Не, недей да ми припомняш..."

И времето си минава.. и срещаш нови хора, и губиш старите, добрите приятели..
Онези.. добрите, стари приятели, с които си споделил безброй незабравими моменти.. изведнъж се изпаряват. И искаш да протегнеш ръка и да ги уловиш, а в следващия момент разбираш, че вече няма какво да хванеш.


А Песента е велика.
"не недей да ми припомняш, не недей да ме поглеждаш... тъй отчаяно и нежно, не.. както преди"

Времето си лети в своя бърз полет, а ние.. ние забравяме един за друг и спираме да се търсим и...
"виж очите ни -
колко уморени са."


Утехата е, че знаеш, че знаеш ( или поне се надяваш), че и те да тъжът за теб.. и въпреки всичко, да останеш в сърцата им. И думите, не са били напразно. Че ще има трепет в сърцето, когато след неопределено време, се видите.. случайно..... и спомените ще възкръснат. И ще останат спомени. Просто спомени, които с понякога ти раздират душата и нанасят рани..

Може пък и да е така..
---------

Васил Найденов-Синева

Ти отмина, ти отимина, ти отмина.....
Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,
сякаш пролет и есен, и зима...
Твойта сянка над младата ръж се изви
като кърпа синя.
Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга почна лекичко
да те възражда.
Аз се спрях,аз се спрях и затворих очи,
вероятно да те преживея.
А душата виновно, виновно мълчи
само сянката мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейна едва,
пиле някакво изписука.
Ах каква,ах каква синева сме забравили
някога тука.
Синева,синева...

Бисквитка с късметче

Я да видим какво ще ви се падне от бисквитките :P

Ретроспекция към лято 2006

Вали, духа вятър, има мъгла и... брр :)
Всичко до преди минути изглеждаше непривлекателно :)
Не е истина как една песен може да ти възвърне толкова много спомени, с толкова много хора и случки ...

Въпросната песен беше хита на морето в Приморско 2006 :) Руснаците как се кефеха... И беше топличко, слънцето хич не беше дефицит иииии така нататък ;)

Момиче на промоция ;)

Баси денят!

Днес ми беше първата сериозна промоция до сега. Шест часа висене права, а всъщност всичко почна два часа преди това.. Шефа държеше да ни инструктира подробно и дъра дъра бъра..

Колежката ми е готина. ( даже след четвъртия час прекаран заедно се обяснихме една на друга колко сме си симпатични :D ) Оказа се, че учи информатика в ПУ-то ;)

Та.... отивам аз към офиса на шефа, возя си се в 29 и на една спирка гледам симпатично момче, отбелязвам го на ум.. момчето ми се усмихва.... и аз му се усмихвам.. момчето ми размахва ръка за поздрав ииииииии "дзъъъъъън" чак тогава лампата ми светна, че с него сме учили до 7-ми клас заедно. Ама много се разхубавил бе :D Даже се почувствах влюбена ( за около десетина минути :D ) Ще го поканя на кафе.. хахаа :D Не за нещо друго, а да си припомним старите времена ;)

Та... отидохме в "Метро".. баси какафонията. Така и не разбрах защо трябва да си платим, за да ни дадат жетон, да ползваме шкафче и след като върнем жетона да ни върнат парите о.0
Ъ?!

Настанихме се на щанда.. По едно време идват другите промоторки с пакетче шоколадови бонбони: "Ъм.... айде дайте ни купичка "Нестле Фитнес" срещу тия бонбони".
Дадох ме им, естествено.
След неизвестно време дойдоха от щанда за геловете.. пак да правим размяна.. че и вино по тая процедура пихме и се развеселихме :D:D:D

Един човек ни разясни бая подробно как всички качества на продукта са фалшиви, защото съдържал захар, която се разграждала по химичен път, а не по естесвен и дъра дъра дъра....

Най-голямие лапсус ми беше: Това са новите шоколаводи зърнени закуски с шоколадов вкус :D Колежката като се разхили... :D Ама така се получава като повториш еднотипна фраза към двеста-триста пъти.


Уф има още толкова много неща, които се случиха, но ме домързява да пиша и да се обяснявам..

О, говорим на английски с един турчин. ;) При това успешно! И не ме беше срам! Горда съм със себе си :D

Айде, финито.. утре пак ;)

lqlqlq

Красная роза

Кебапчетааа

Та да споделяяяяяяяя, че днес осъществих голямата си кулинарна мечта от повече от една година: ядох кебабчета от централна гара..... мдаааааааааа! С хлебче, две кебабчета и кетчуп! Анито ме гледаше странно, аз се хилих в рейса, докато ги ядох... хаха :D

Скоро ще се къдря като овца ( такъв ме предупреди Анито, че ще е ефекта) с едни ролки... хаха :D

Неделен следобед

Най-после ще тръгваме на училище и нещата ще влязат в релси. Понякога човек има нужда точно от нещо такова... Реших да поразчистя. Всъщност всичко започна от издирването на тетрадката ми по английски, която след претършуването на всички възможни шкафе така и не се появи. Но пък си намерих доста позабравени книги, материали плюс бая боклуци, които заминаха на пътешествие до кофата за боклук.
Една година по-късно ще си върна книгите от училищната библиотека

Намерих си и диска с драйверите за уеб-камерата и урааааааааа вече работи!

В едно литературно списание попаднах на разни хубави неща... отдавна не бях чела поезия :)

-"Иконостас"-

Дали тура, или ези-
пред теб е
твоята пътека...
Дървото,
дето е дърво,
и то сълзи -
какво остава за човека.

"Автопортет"

Живеем в този шантав век
от лаф на лаф,
от секс на секс...
На външен вид
изпит човек-
по-точното: изпит на екс.

Автор: Васил Сотиров

Mood

Есен, есен...

Ама колко е хубаво да седиш в парка, а той да е залят в музика. Бяхме с Анито. Седиш си.. и гледаш как хората забързано минават покрай теб. Слънцето се прокрадва през златните есенни листа и образува странни фигурки по повърхностите. Като по сладникав сценарии пуснаха Mary Boys Band - Непознати улици.

И никой не разбра... отива си лятото, идва есента... Тръгвам някъде и непознати улици ще извървя.. себе си искам да разбера...

Аз ли съм това момиче, дето в спомените тича...

Ани: "Точно каквото е сега..." .... ........ ......................


Един гълъб кацна на чешмичките ( ония трите, които са със зависещи една от друга нялагане) и седя минути там...

Ядох и кокосов сладолед! :Р Със заливка от бял шоколад... Сигурно ще ми е последния сладолед за сезона :)

Ооо... возихме се в двуетажното 29 ( ест. на втория етаж ;) )

Не е истина каква атракция е този втори етаж за малките деца... така се случи, че на задниата седалка се смениха две малчуганчета докато стигнем до "Тракия" и двете се впечатляваха на разни дребни неща... разни възклицания.. "уаааау.. виж, виж...".

Когато си по-нависоко, виждаш повече, но с по-малко детайли.

Количеството или качеството?

Горе или по-нагоре? Долу?

Пристигнахме и в "Тракия" и .. хм, абе като се запозная с някой и ми действа много освежаващо. Сякаш се докосваш до още нечий живот, макар и много, много бегло. Учителят и по биология е пич. Мда... чак изрази респекта си към математиката и математиците :D

Ята, ята... пак отлитат, отлитат на юг
и светът внезапно, и светът внезапно става по-друг.
Есен, есен.. умиращ сезон...

----------------
Now playing: Mary Boys Band - Nepoznati ulici
via FoxyTunes

Стереометрия

Такааааммм
Днес се открива сезона на стереометрията Престраших се, наканих се и я почвам
Всъщност не, че е кой знае колко страшна, но просто все отлагах точно този дял от кандидат-студентската ми подготовка


Пак съм заредена за n-ти тур математика! хаха :D
Даже се сетих какво ми каза Гошето... Нахъсвал се с две песни, едната от които Tina Turner-Simply the best ( и определено и на мене ми действа мутивиращо :P )

Хаха.. понякога си представям, че вече съм приета и почвам да се размечтавам хахаха :D
Стурва си бе, струват си усилията...

Тааааааааа... отивам да уча!

Много снимки много нещо....

ехаа, днес бая се повживях на фотографка :D

Увяхнало...

Дефицит

Усещам някакъв дефицит на хора, около мен.. Някак си е празно... А можеше да е изпълнено със смях и бръщолевене. Или пък с мълчание... Само да не е празно. И точно в такива моменти умът ми започва да скита безцелно. Отива на абсурдни места, сякаш точно там ще намери онова, което търси. Скитник. На тъмно съм и виждам светулки. Виждам само светулки. Махам ръце хаотично, току виж съм уловила някоя, но е само илюзия и размахване... Размах, размах... изтощение.

Quotes

Hope is a bad thing. It means that you are not what you want to be. It means that part of you is dead, if not all of you. It means that you entertain illusions. It's a sort of spiritual clap, I should say.

Miller, Henry on Hope

Sin, guilt, neurosis --they are one and the same, the fruit of the tree of knowledge.

Miller, Henry on Knowledge

Life moves on, whether we act as cowards or heroes. Life has no other discipline to impose, if we would but realize it, than to accept life unquestioningly. Everything we shut our eyes to, everything we run away from, everything we deny, denigrate or despise, serves to defeat us in the end. What seems nasty, painful, evil, can become a source of beauty, joy, and strength, if faced with an open mind. Every moment is a golden one for him who has the vision to recognize it as such.

Miller, Henry on Life and Living

Obscenity is a cleansing process, whereas pornography only adds to the murk.

Miller, Henry on Obscenity

Quote from Quotations Book




When part of what you're trying to get at is the truth hidden under a taboo, or when you want to nail a hypocrisy, laughter is a very useful tool. I want to show the painful side of existence, but there is no question
Todd Solondz
---

A pessimist? That's a person who has been intimately acquainted with an optimist.
Elbert Hubbard

Разпятие в розово

Nexus.

Разпятие в розово.

Човек, който не успява да се отърве от себе си.

"- Менталист, който може да накара дори хуя си да мисли. Пак се смееш. Но е трагично. Младото момиче, за което ти говорих - тя ме мисли за велик ебач. Не съм. Но тя е. Страхотно се ебе. Аз... аз еба с мозъка си. Все едно водя кръстосан разпит, но с хуя си вместо с разума си. Гадно звучи, нали? И е. Защото колкото повече еба, толкова повече се съсредоточавам върху себе си. От време на време - с нея, искам да кажа - изведнъж се осъзнавам и се питам кой ли е отсреща. Сигурно е махмурлук от чекиите. Схаващаш, нали? Вместо сам да си го правя, някой ми го прави. По-хубаво е от чекиите, защото си още по-независим. Момичето, разбира се, си прекрава страхотно. Може да прави с мен каквото си поиска. Точно там е гъделът за нея... това я възбужда. Ала тя не знае - може би, ако и го кажа, ще се уплаши... е, че мен ме няма там. Нали го знаеш израза "цял съм слух". Е, аз цял съм разум. Разум, към който е прикрепен хуй, ако може така да се каже... "

...

"Любопитно, но темата, която в момента най-много занимаваше ума му, беше безсмъртието. Какво ли е чувството на онзи свят, искаше да знае той, ако човек загуби личността си след смъртта? Беше убеден, че един живот не стига, за да разреши проблемите си.
- Още не съм започнал да живея собствения си живот-каза той, - а вече гоня петдесетте. Човек трябва да живее сто и петдесет-двеста години - тогава току-виж стигнал донякъде. Истинските проблеми започват чак след като приключиш със секса и с всички материални затруднения. На двайсет и пет си мислех, че знам всички отговори. Сега смятам, че нищичко не знам. "
...

"Аз съм морален пъзльо."

...

"Както и да е, онова, което исках да кажа, е: не е толкова ужасно, да прекараш живота си в затвора... ако имаш буден ум. Ужасното е сам да се превърнеш в затвоник. А такива са повечето от нас - сами са се натикали в затвор. (...) Видиш ли живота с ясен поглед, прозираш, че е фарс. Грандиозен фарс. Представи си човек, който пропилява живота си да защитава и осъжда другите! Правото е пълна лудост! Никой не е прокопсал от това, че имаме закони. Не, това е глупашка игра, на която сме придали важност, като сме и лепнали помпозно име. "

...

Виж, Достоевски е мъртъв, с него е свършено. И точно от там започваме. От Достоевски. Той се е занимавал с душата. Ние ще се занимаваме с разума. (...) Независимо дали го знаеш или не, на света не е останало такова нещо, което би могло да се нарече душа. Което отчаси обяснява защо ти е толкова трудно да започнеш да пишеш. Как да пишеш за хора без души? Аз обаче мога. Открай време живея точно с такива хора, работя с тях, изучвам ги, анализирам ги. Не говоря само за клиентите ми. Лесно е да гледаме на престъпниците като на бездушни. Но ако ти кажа, че навсякъде няма нищо друго освен престъпници, без значение накъде ще погледнеш? Човек не е длъжен да бъде виновен за престъпление, за да е престъпник.

...

"Ти се подчиняваш на закона на инерцията."

...

"Всички религии ни пробутват захаросани хапчета за гълтане. Искат да преглътнем онова, което никога няма да можем да преглътнем и няма да преглътнем - смъртта. Човекът никога няма да приеме идеята за смъртта, никога няма да се примири с нея. (...) Няма причина да мрем - никаква. Умираме, защото ни липсва вяра в живота, защото отказваме да се предадем напълно на живота... (...) Не е ли очевидно, че целият ни начин на живот е посвещение на смъртта? В отчаяние да предпазим, да предпазим създаденото от нас, ние предизвикваме собсветната си смърт. Не се предаваме на живота-борим се да избегнем смъртта. Което означава не че сме изгубили вяра в Бога, а в самия живот. Да живееш в опаснот, както в казал Ницше, означава да се довериш на жизнената сила и да прекратиш битката с фантома, наречен смърт, фантома наречен болест, фантома наречен грях, фантома наречен страх и т.н. Светът на фантомите! Това е светът, който сме създали за себе си. (...) Всяка пречка, всяка бариера, всяка стена, която ни спъва, е наше собствено творение. Няма нужда да немасваме Бог, дявола или съдбата.

Вечерта...

Вечерта се посвещава на Роби Уилиамс и романтиката :)

-->

She`s like the wind

Това е първата песен, която ме накара да усетя какво чувства влюбен мъж... Слушала съм я толкова пъти, а едва сега я усещам.

"Just a fool to believe I have anything she needs..."
. . .

Хубав палачинков ден

:)

Днес беше мнооого хубаво ден! :)

Със Зорито бяхме към пет часа заедно и си прекарахме много забавно :D
Програмата:
- палачинки
- коктейли
-чипс

се отрази много добре :D

Правихме и мнооооого снимки :)

Ето тук тези мн ми харесват ->

Грешка

Мисля, че "Грешка в живота ми" е една от онези лишени от смисъл фрази, които казваме, за да отбележим пагубното влияние на нещо върху нас... Това е все едно метеорит да се блъсне в земята и да кажем: "Ха, това беше грешка".
Еми не, не е грешка. Така е станало и точка. Живота ни е поредица от така наречените "грешки". Всяко нещо може да бъде определено като "грешка".

"О, сгреших като изневерих на приятелката ми!" - каза той...
Ах, милият... и кое му е грешното? Искал си, направил си го.. ако толкова ти пукаше, щеше да се замислиш преди да го направиш, а не да се разкайваш след това.

Значи едно действие, една случка като ти стане неудобна и най-лесно е да я определиш като грешка?

"Направих грешка като не отидох там... "... а откъде знаеш, че нямаше да е грешка да си там? И там ти беше станало неудобно... и пак щеше да го определиш като грешка...

Грешка.... грешка..... грешки...... грешници... грешим....

Ден като вчера..

Такам... типична моя черта е, че като се вдъхновя за нещо и само то ми е в главата, докато не ми омръзне да е там и не взема да го архивирам дълбоко в мозъчните ми клетки.

Та... в момента режа любимата ми сцена от "Всичко е любов".

Днес се изживявам и като дизайнер-шивач. Горе-долу успешно ;)

Реших малко да клъцна деколтето на една бяла, обикновенна памучна тениска, за да си я нося поне вкъщи. ( не обичам нещо да ми стяга около врата... в прякия смисъл :=)).
Та... малко се поолях с деколтето.. сега цялата блуза ми пада при рязко движение, ама то няма лошо де :D

След малко време...

Ето я сцената!!! :Р

"Всичко е любов"

Филмът свърши.
Току-що.

Имах нужда от нещо такова... пример за любов в натурален, реален вид, без лиготии и романтика, без сладникавост и мелодрами.

Филм, в който нямаше нищо излишно.
Даже любовта не продължи излишно дълго.

Радо... Албена... Радо... Албена... историята и характерите им толкова много ми напомнят за отношенията между **** и *****. Точно **** ми беше казала, че филмът е "най-хубавият бълграски филм" и сега разбирам защо това е така за нея. В него тя е видяла себе си, а хората имат нужда от огледала...

...

Хареса ми какво каза Албена и интересното е, че и аз съм си ги мислила подобни.

"Аз не те задържам. Аз не искам любов от тебе, аз ако исках любов от тебе, щеше да стане като търговия. Любовта нищо не иска. Тя трябва да е като вдишването- вдишваш, издишваш, навън навътре, без да мислиш. И с нас искам да е така - да не мисля кога вземам, и кога давам..."


Тук идва въпросът, дали умираш, ако спреш "дишането".
...
Въпрос, за чийто отговор сега не ми се мисли.



"Златна българска колекция" ... "Всичко е любов"
Филмът беше хубав.

...

Именно тъжните неща докосват сърцето и умът ни и събуждат човека в нас.

Marilyn Manson - The Nobodies

Today I'm dirty
I want to to be pretty
Tomorrow I know, I'm just dirt ...

...
We are the nobodies

Прословутият АБИТУРИЕНТСКИ БАЛ!

Блях!
Вече цялата идея около всичко, ама всичко случващо се в интервала на 12-ти клас ми е гнусно, досадно, изнервящо и глупаво!

Вечеряме си семейството и ахаааааа, коя тема да повдигнем отново?! За абитуриентския ми бал, естествено!
И какво толкова?! Щяло да е на ресторант, а не вкъщи! И какво толкова ще става бе, мама му стара?! Завършвам училище и толкоз. Ама не! Трябва колкото се може, повече пари да се изхарчат и то за колкото се може по-глупави неща! То не бяха рокли, не бяха грим и прическа, куверти за хотели, пари за морета, подаръци и прочие, сякаш тия неща ( обличането на скъпа рокля, гримирането от професионалист и прическа) ще ти се случат за единствен и последен път в живота и за това видиш ли.. даваааай, колкото се може повече разходи!
И за какво е балната вечер, питам аз?! За какво?! Да се съберете под един таван целия випукс+двайсетина учители и да се поснимате? Да се напиете? Да си покажете скъпите рокли, сякаш цели пет години не сте си гледали дрехите и не си знаете кирливите ризи, че точно в тая вечер да заблестиш като... като... кичозна коледна играчка?!

Или пък... о, да.. преди да влезеш в хотела насъбраната тълпа хора да те оглежда, критикува или възхищава.... И ти пак да се снимаш... ми да, ще се снимам, точно така.. снимки, снимки, снимки.. само това ще ти остане от тъпия бал!

И не ми казвайте ".. ама и хубавите спомени с класа", защото звучи жалко да разчиташ на една вечер да ти създаде ебаси яките спомени, които всъщност се създават в интервала [8;12] клас!

И какво като си завършил?! Че в днешно време кой няма средно образование!!! Баси поводите, баси празниците...

То българина само поводи си търси да си покаже кичозната селяния...


Ух... изпразних се :D

Онази.. същата...

От Невена Коканова, отидох на Лили Иванова ( съвсем случайно... ) - "Осъдени души", а сега и "Дали за теб съм пак онази същата"

Дали за теб съм пак онази същата, която ти на колене бе молил...
Дали за теб съм пак онази същата, покрила с коси лицето ти...

И любех, недолюбвах времето, а то събираше остатъка от мен за спомен...

Дали за теб съм пак онази същата...

Не, не съм за теб пак онази същата... :)

Тютюн

Прекрасно е, когато докато четеш една книга, видиш себе си в някой ред, герой, когато мислите ти се сливат с авторовите и ясно изразяват емоциите ти...

"Най-сетне тя беше стъпила здраво на земята. Съзнаваше напълно, че действителният свят беше много по-широк и богат от мечтите. Сега Ирина искаше само едно: след като завърши факултета, да остане на научна работа в него. Привличаха я клиниките, чистата и бяла престилка, лъскавината на микроскопа, дългите редици от медицински списания в библиотеката. Привличаха я спокойният и трезвен живот, умственото общуване с колегите, тяхната радост на труда...
Но дали беше достатъчно всичко това? Тя усети изведнъж, че все пак нещо и липсваше през този дъждовен пролетен ден, нещо, от което бе имала нужда винаги, но което прогонваше съзнателно, за да не я върне към миналото. Ирина го усети внезапно и бурно. Това не бе вече Борис, а само вълнението, което изпитваше от него, само сълзите и радостта, с които някога я изпълваше той."

...

"Ти си загубил последното нещо отпреди: увереността, че те обичам."

...

"Той отново стоеше пред нея: студен, непроницаем и сигурен в себе си, какво в оня есенен следобед, когато се срещнаха за първи път. Нищо не се беше променило у двамата оттогава. Те само почваха отово. Дори начинът, по който почнаха, бе същият. Навярно тази вечер Борис щеше да я изпрати до къщи, без да се докосне до нея, за да достигне целта си по-сигурно на другия ден. Колко чудна бе тази способност у него да използува хората, без да ги разбира!... "

...

"Той беше осъден да загине. Златната треска на тютюна го водеше към тази гибел. И само Ирина, която го обичаше и познаваше, виждаше тази гибел."

...

"- Не любовта, а чувството за самотност и страх те тикат отново към мене... И може би си уверен, че аз няма да се противя... "

Рози...

Има едно букетче рози, което отдавна увяхна, но ми е жал да го хвърля.
Бяха толкова красиви - нежно розови, с голям цвят, даже миришеха... Съвършенни рози. И бодли имаха. И сега ги имаха. Останаха само дръжки, повяхнал цвят и бодли. Само дръжките и бодлите останаха същите.
Ще ги пазя колкото може по-дълго.
Не може да хвърляме нещо в боклука, просто когато се наситим да му се наслаждаваме. Да се радваме на общоприетата красота и да ни домързява да отворим по-широко очи и за онази, другата красота, за която трябва малко да се взреш, за да я видиш. Но видиш ли я... видиш ли я ти става хубаво, не се чувстваш използвач, издухал се в носната кърпа и захвърлил я, след еднократната и употреба.

Та позамислих се... Нали розите са кралиците на цветята ( може и да не е така, но така си ги представям аз нещата в моята глава ). та... Ако една жена на младини е била красива, ама истински красива, а не по онзи посредствен и фалшив начин, не хартиени, не рози от плат, нито от метал. Не! Говоря за онези рози, които едвам докосваш с върха на пръстите си, защото те е страх да не зацапаш красотата им, да не повехнат под мръсните ти ръце.. Тези рози винаги остават Рози с величественото и чувствено излъчване като на нещо докоснато от Бога.