БалЪТ!

Наближаващия ми абитуриентски бал ме изнервя все повече. Става банален и досаден!
Баща ми още от миналата година ме кара да правя списък с гостите, при положение, че е ясно кои ще са. Успоредно с това вървеше и дилемата 'вкъщи ли ще са гостите или на ресторант'!!!
Е, тате, вкъщи ще се гъчкате. Нямам намерение да обикалям кръчми, за да ме оглеждат роднини...

Пък после какво щяло да е менюто!!!!!!!!!!!!!

Из малка част от мислите на майка ми:
"Ми то тогава ще има домати и краставици.. ще купим, пък и руска салата ще направя.. а кебапчетата кога да ги печем? Или да ги купим готови? Не, не-не са толкова вкусни... предишния ден ще ги опече баща ти, че иначе много ще смиришем. Ама после как ще ги затоплим? Във фурната или на водна баня?! И трябва предварително да ги изпробваме... "
В един проклет момент от целите тези размишления се включва и баба ми да добави нещо... нещо, което според нея ще е от изключителна важност. Например: "ама ти кебапчетата трябва еди какво си да ги направиш... "

Офффффффф!

Отивам при другата ми баба... "Измислила ли си си прическата за бала?"
НЕ! И няма и да седна да я мисля за бога!!!
Имам нови обувки и чанта, за които не знам защо на баба ми и е хрумнало, че това ще са Обувките и Чантата за Бала!
"Ам.. да... подходяща височина са... ама чантата трябва да е по-малка!"
"Бабо, мислиш ли, че три месеца преди бала, ще си ги нося!"
Тя мълчи....

Блях!!!!!

Прибираме се от село и минаваме през леля Веска - тя ще ми шие роклята.
ЕСТЕСТВЕНО и там се отделя (не)необходимото внимание за Бала!
"С майка ти ще идете в този, този, този, този, този, този, този, този, този, този, този, този, този, този, този, този, този, този, този, този, този, този, този, този, този и този магазин и ще гледате за еди какво си.....
Сигурна ли си, че искаш дантелата на роклята да е черна?
И сега е много модерно да има панделка на роклята... "

Е мама му стара! Искам си класическа рокля без панделки, фантифлюшки, брошки и прочие измишильотини....
И пак... "А прическата? А обувките? А грима?"