Снощи тая песен сама избра да я чуя... рандом... и знам ли, като я слушам в мен се появяват множество от емоции, които след някои други ноти, се модифицират в нещо малко по-разлчино и така докато не изтичат минутите на песента.
Ей така.. да я надуеш до дупка, да си затвориш очите, да се усмихваш и да плачеш... и тялото ти да изстръпва.
Не я разбирам, но я усещам...
11.2.08
Cancao do Mar
Етикети: Музика, Настроения, Среднощни мисли
Публикувано от sensable в 21:26
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар